автор: Angelche

Отнесе есента последният си кехлибар и злато.
А слънчицето плахо през мъгли и облаци замига,
небето тъжно плаче за на юг отлитналото ято
до него само вятърът във клоните сега достига.
Оставили две парещи следи в килима от листа,
отнесли късчета любов и още толкова мечти
сега затрупани под топлата завивка на снега
мълчат, докоснали ръце и две сърца в едно тупти.
Дантела снежна, опитва се да скрие техните следи.
Заплита ги във мрежата от падащи снежинки,
небето ги изплака милион проблясващи звезди,
танцуващи във вихъра те търсят свойте половинки.
Слънцето погледнало през тъмен облак се зачуди,
дали е късна есен или тиха, топла, ранна зима
реши с усмивка дъжд, мигли и сняг, далеко да прокуди,
две парещи следи в килима от листа завинаги да има.