автор: misteriavechna

Къде отиде, пак изчезна,
не успях да взема нищичко от теб,
така останах да се чудя,
във този ден дали живях.
Тренирам се, но нямам резултат,
надбягваш ме, дръзко, без компромис.
подозирам, че си илюзорна зрителна измама,
събудя ли се, вече си отминал.
Заблуда е, че времето е мое,
усещам, как не ми принадлежи,
откраднато, на други зачислено,
няма да се върне в моите графи.
Колкото и да се сърдя,
загубата е неизбежен факт,
сплитам мрежи, залагам му капани,
но се изплъзва, хитрия беглец.
Отчаяно ще пробвам номер,
ще се маскирам на ленив хлапак,
ще седна покрай пътя, и ще прося,
за трохички свободни часове.
Знам, че то ще ме разконспирира,
не мога времето да заблудя,
пак препускам нервно, да го гоня,
и няма да го хвана, то е ясно,
а и няма къде да го държа.