автор: apostola

И съм си кротичък и свит,
не съм обаче и прикрит.
Душата ми е бял памук
и винаги съм земен- тук.
С приятен мирис съм на мъж
и лЮбящ, като летен дъжд.
И с божия си благослов-
достоен стожер на любов.
До болка съм и доверчив...
Преглъщам опита горчив.
И уж, че взимам си нишан,
а ме лъжат другите без свян.
Преследвам целите до ръб
и нося кръста си на гръб.
А стиховете ми са плад
на чувства, като на пилот.
Пилот на думи от сребро.
Пилот на всякое добро.
Пилот на чувства от люов
на този свят и стар, и нов.