автор: Plams

Първа сцена:

Небесна канцелария. Великата Богиня Pi() крачи замислена напред - назад.

Влиза Алгоритъм: Вечна власт и сила Ваша Трансцендентност .
В. Б. Pi(): А да, слушай Алгоритъм! Получих жалба от най - малкото цяло съвършено число. Слез долу при числата, направи проверка.
Алгоритъм: Кое число е съвършено Господарке?
В. Б. Pi(): Не е работа на боговете имена да помнят. Откак човеците се научиха да броят, какви ли имена не слагат. Съвършените наричат понякога красиви. Ще го намериш! Нали си алгоритъм.
Алгоритъм: Разбрано, правилото имам. Изпълнено ще бъде.
В. Б. Pi(): И внимавай, на Земята числата възприеха неща и от човека. Предай това послание (манипулира със смартфон).
Алгоритъм: Вашата Воля, закон за нас е Господарке. (Оттегля се с поклон.)

Втора сцена:

Поляна. В средата на кол вързана Единичка, с лепенка на уста вика за помощ. Около нея обикалят в кръг три нули: Нульо, Сульо и Пульо и пеят песента на нулите:

Нули, нули, нули, нули, нули, нули Хоп! (подскачат).
Нули, нули, много нули, само нули Хоп!
Умножение по нула, пак е нула Хоп!
(Повтаря се.)

Алгоритъм: Какво става тук? Какво правите? (Развързва Единичка.)
Нульо: Горим я жива, ама свършихме кибрита (размахва празна кибритена кутия). Да ти се намират клечки?
Алгоритъм: Защо я горите?
Нульо: Нарушава ни правата!
Сульо: Отнема свободата!
Пульо: Ругае ни родата!
Тримата: Тя е льоша, льоша, много льоша. Хоп!
Единичка (вече освободила се от въжетата): Благодаря ти Алгоритъм. ДемоНкрацията на земята обхвана и числата. Вързали ме глупавите докато съм спяла, добре e, че не знаят как кладе се огън. Опърлиха ми шрифта.
Единичка (рязко): Я внимавай! Мирно! (Нулите замръзват.) Чуйте идиоти кръгли! Аз съм нещо, вий сте нищо. Това отличие го запомнете. Никой ви не иска за делител. Числа последни цели, но в компютър, много работата ви порасна.
Алгоритъм: С тях се занимаваш! Нима ги възпитаваш?
Единичка (въздиша тежко): Няма как, хваната съм в данни - половинка байт. Да беше седнал. Какво насам те води?
(Алгоритъм и Единичка сядат на масата. Нулите се занимават с детски игри: прескочи кобила, сол – пипер.)
Алгоритъм: Идвам по поръка на Великата Богиня Pi().
Единичка: А така ли? Разказвай за дела небесни. Как е госпожата?
Алгоритъм: С нови знаци вдясно, безспир опашката и удължават – търсят периоди. Но свикнала е тя.
Единичка: Те за тези знаци Нобелова дават, вместо на децата учебниците да платят.
Алгоритъм: Прекалено вярва на съществата на земята. Всичко им прощава. Само казва оръжията да заровят.
(Нулите веднага пристигат.)
Нульо: Не ги ровете. На нас оръжията оставете!
Единичка: Хайде, хайде играта си играйте.
(Нулите постоянно са в движение, „Хайде Нульо!”, „Давай Сульо!”, „Дръж Пульо!” . Когато се вдигне шум и репликите не се чуват, Единичката командва "Мирно!" или „Млък!“ и нулите замръзват.)
Единичка: Тя знае на кого да вярва. И какво желае Госпожата?
Алгоритъм: Получена е жалба от първото число красиво. Прати ме да проверя на място.
Единичка (с носталгия на себе си): Не е лесно за истината да се бориш. С олигофрени приравнена, хубостта ми никой не съзира. А без мене биха ли броили?
Алгоритъм: Я привикай естествените един по един.
Единичка (по GSM): Двойке, събери родата, насам елате.

Влиза двойка: Здравейте, кому съм аз потребна?
Алгоритъм: Търсим число, малко и красиво.
Двойка: Улучихте от раз - това съм Аз.
Единичка: Затова ли си най-грозна в бележника на ученика?
Двойка: Все по - рядко там ме пишат, но е по - добре от… (подигравателно към Единичка) с нули в паметта машинна.
Алгоритъм: Ти какво число си?
Двойка: Четно. Единичката ми е делител. Самата аз деля за четност.
Единичка: Аз деля всички. Мене ме не смятай.
Алгоритъм: Ти число си просто. Викай Тройчо.

Влиза Тройчо: Ден добър на всички, с какво съм аз полезен?
Алгоритъм: Търсим първото число красиво.
Тройчо: От мен, няма по - съвършен.
Алгоритъм: Защо се смяташ съвършен?
Тройчо: Троицата Бог я люби.
Алгоритъм: Нашите Богове точността обичат. На колко се делиш?
Единичка: Той освен на себе си и на мен на никой друг не се дели.
Алгоритъм: Чипа си дай.
(Тройчо подава малко картонче.)
Алгоритъм: (Вкарва картончето в калкулатора и натиска клавиш.) Пише тук: Първо число мерсеново (две на втора минус единичка), но просто, некрасиво. Не подхождаш!
Тройчо: Намерил кой да ми го каже, подобие на ал Хорезми!
Единичка: Нахал ! (нулите подемат "Простак", "Простак" ...). Той обезсмъртява ал Хорезми. И идва "отгоре". А ти внимавай що говориш, че виждаш ли ги тия (сочи нулите). В кунките им да не паднеш.
(Нулите наострят уши и веднага пристигат.)
Нульо: Единичке, работа за нас ли има? Този ли шъ бием? (Обикалят натаралежено Тройчо в кръг.)
Тройчо: Е-е, добре, добре (разбутва нулите и тръгва към изхода).
Единичка: Кажи на четворката да влезе.

Влиза четворка: Bonjour на компанията мила! Кой за мен е затъжил?
Алгоритъм: Търсим най - малкото число красиво.
Четворка: Нима от мене по - красива има? (Кокетничи.)
Свободни ли са тези джентълмени (Гледа към нулите)?
Нульо: Ний сме роби!
Сульо: Оръжие ни дайте!
Пульо: Няма кой! Няма кой!
Единичка: Млък! Тези изтървани, и държавата ще управляват.
Алгоритъм: Кой ти е делител?
Четворката: Двойката и тук присъстващата, (ехидно) първа дама Единичка. На мен делят за високосност. Съм четна и съставна.
Алгоритъм: И колко е сбора на делителите?
Четворката: Ами три.
Алгоритъм: Не достига, нека влезе Петъо.

Влиза Петьо (рецитира): Привет! Имате късмет. Хубав, умен и напет, това съм Аз - числото Пет!
Единичка: И този е просто число.
Алгоритъм: Защо си хубав? Обоснови!
Петьо: Пет пръста на една ръка, още пет на друга, хората смятат десетично, но 10 е с две цифри. Следователно оставам Аз.
Единичка: Те човеците, ако имаха по шест пръста, системата щеше да е дванайсетична и много по - добра, а ти все същия.
Алгоритъм: Дай чипа. (Петьо подава малкото картонче.)
Алгоритъм (извършва операцията) : Пише тук: Число просто, некрасиво, немерсеново.
(Петьо излиза плачейки. Нулите го имитират.)

Влиза Шестицата (леко облечена): Добър ден.
Алгоритъм: Е Шестице си ли ти красива?
Шестица: Бих желала да не съм, но две и три са ми делител, плюс единичка прави точно шест.
Алгоритъм: Защо си недоволна? От какво се жалваш?
Шестица: Учители ме пишат за щяло и нещяло, после се оплакват, че ги не уважават. Омръзна ми без дреха да се скитам: гола, непокрита (зъзне от студ). Че съм аз красива, но не съм щастлива! (плаче)
Алгоритъм: Как е положението с другите числа красиви?
Шестица: Ний семейство сме безкрайно. Ето група ученици, все не могат да намерят моята сестрица, второто число красиво двадесет и осем. За останалите, струва ли си да говорим?
Алгоритъм: Защо програми да не пишат? Нали са и информатици.
Шестица: Алгоритмите ги затрудняват. Цикъл в цикъл не познават.
Алгоритъм: Добре, разбрах проблема. Отговорът се съдържа, в посланието на Великата Богиня. Да влезат всички.

(Цифрите се подреждат: 0,0,0,1,2,3,4,5,6).
Алгоритъм (към всички, чете от смартфона): Послание на Великата Богиня Pi():
Чеда мои,
Нека никой не забравя, за какво е пратен на земята. Ний числа сме вечни, емоциите ни са чужди. Ако, водени от егоистични цели, хората се самопогубят (нулите заголват мускули, заканват се), в друго време, възможно на друга планета, живот отново ще възникне и нас ще преоткрият тамошните планетяни. Всяко число има своя смисъл. Да се надяваме, че на Земята Разумът ще тържествува, децата в мир ще учат, двойката ще да е двойка и шестицата - шестица.

Край