Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 671
ХуЛитери: 3
Всичко: 674

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Georgina
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаукротяване на есенната сянка
раздел: Избрано поезия
автор: elsion

отдавна спи
от обратната страна на клепачите ми,
сред скърцащи листа,
остри черупки и локви тъмна вода,
последният укротител на сенки

денем го предизвиквам,
разхождам под носа му разнебитената си сянка,
крехкия хербарий на живота си,
дълго съживяваната си орехова шума
с поглед от дим
и венец от луди треви

там, където есенната ми кожа се пропуква,
полуделите частици се измъкват с жужене
като разлютени оси,
но той не се събужда,
не

и нощем го умолявам,
чета му вълшебни приказки,
от целувки се изтриха устните му,
а той все спи ли, спи

с любов трябва,
шепнат трънливите шипки, уловили капчици от кръвта му

изрязвам до дъно клонките им
с освирепялата си градинска ножица;
какво знаят те...
какво знаят,
та нали
в най-нежния вътрешен кръг на сърцето му,
в кадифената му прегръдка
та нали там
тихо
спи
сама любовта ми


Публикувано от anonimapokrifoff на 16.11.2017 @ 09:53:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   elsion

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

18.04.2024 год. / 21:01:30 часа

добави твой текст
"укротяване на есенната сянка" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: укротяване на есенната сянка
от nironi (nironi@mail.bg) на 16.11.2017 @ 11:38:11
(Профил | Изпрати бележка)
Запомнящо се укротяване, думите понякога се държат като развилнял се розариум и направо си плачат за една освирепяла градинска ножица ))), здравей, elsion!


Re: укротяване на есенната сянка
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.11.2017 @ 12:35:30
(Профил | Изпрати бележка)
Думите са упорито нещо, колко ги изрязвах, колко се разлистваха отново...

(Здравей, nironi :)

]


Re: укротяване на есенната сянка
от secret_rose на 16.11.2017 @ 12:01:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Разточително влюбено... от онези зелени твои прелести @--;--


Re: укротяване на есенната сянка
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.11.2017 @ 12:37:47
(Профил | Изпрати бележка)
Аз съм само човекът с ножицата :)

]


Re: укротяване на есенната сянка
от rady на 16.11.2017 @ 13:53:05
(Профил | Изпрати бележка)
Тези глупави, глупави шипки...
Не можеш да сътвориш нова любов -
тя вече е сътворена и подарена.
Можеш само да раздрусаш сърцето му,
да разкъсаш кадифето със зъби-
вероятно има заседнало вътре
червено, горчиво, отровно
плодче от шипка...


Re: укротяване на есенната сянка
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.11.2017 @ 13:36:58
(Профил | Изпрати бележка)
тези шипки не могат да хванат и себе си,
какво остава за истината,
- сухи стари градински сплетници :)

а моят вечен възлюбен спи,
омагьосан да не отвори клепки навеки,
на прага на бездната му
- аз
в дългата проклета роба
на най-злата орисница

]


Re: укротяване на есенната сянка
от mariq-desislava на 16.11.2017 @ 15:25:13
(Профил | Изпрати бележка)
Уталожен беше стихотворният ми глад.:) Успяла си да одраскаш мрака, да разпориш мълчаливата му плът, дълго да кърви, дълго да свети, докато превърнеш любовта в злато или в някакъв нов, непознат на науката елемент, като същински алхимик.{}


Re: укротяване на есенната сянка
от elsion (negesta@gmail.com) на 17.11.2017 @ 13:42:48
(Профил | Изпрати бележка)
Заради теб го написах - да не ходиш гладна и бедстваща. :)

(Тя си е непознат елемент, но мен не ме замесвай.)

]


Re: укротяване на есенната сянка
от mirei на 16.11.2017 @ 20:00:30
(Профил | Изпрати бележка)
винаги като срещна поезията, ми се ще поне да й кимна :)


Re: укротяване на есенната сянка
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.11.2017 @ 12:14:24
(Профил | Изпрати бележка)
:))

]


Re: укротяване на есенната сянка
от leslieshay на 17.11.2017 @ 01:57:14
(Профил | Изпрати бележка)
Разкош. Не знам какво друго да ти кажа :) Прекрасно е.


Re: укротяване на есенната сянка
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.11.2017 @ 13:23:42
(Профил | Изпрати бележка)
И мен ме влекат приказки :)

]


Re: укротяване на есенната сянка
от daro на 17.11.2017 @ 16:08:43
(Профил | Изпрати бележка)
та казваш - опитомяваш го с кадифена прегръдка, този "укротител",

"а той все спи ли, спи"

... и заспива любовта ти - сресана :)
________
извън шегата - да, много добро стихотворение - оформено с "градинска ножица", но и същевременно, истинно свидетелство за една вчувствана любов... макар и неосъществена (или греша?)

готина събота и неделя, Елси! :)

...(.)


Re: укротяване на есенната сянка
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.11.2017 @ 13:36:53
(Профил | Изпрати бележка)
Каквото и да напишеш, няма да сгрешиш, защото обичането има много нива, както има и много нива на единение.
Моето отдавна е (пожелателно) вътрешно, от външни укротители се отказах - все едно да очаквам да проумея стереометрията, преди да съм осъзнала двуизмерните форми...
:)

]


Re: укротяване на есенната сянка
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 18.11.2017 @ 23:50:25
(Профил | Изпрати бележка)
Няма да намериш покой - шептеше вълчата трева под босите ми стъпки. Всичко е преходно - заглъхваше гласът на раздърпаните облаци, които ветровете тласкаха далече от взора ми. Кому е нужна любовта - пищеше реката и самоубийствено се хвърляше надолу с главата в пореден водопад. Остави я, нека спи - молеше луната и се забулваше с млечни мъгли, докато щурците хрущящо повтаряха: Да спи, да спи, да спи...
Всяка твоя дума е кадифе - тъмно, обгръщащо и успокояващо опърничавите. Но пък сърцето е възможно най-несигурното убежище, което едно човешко същество може да предложи. Затова стисни ножиците до побеляване и чакай буря...


Re: укротяване на есенната сянка
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.11.2017 @ 14:25:21
(Профил | Изпрати бележка)
ще намериш покой - шепти кристалното езерце сред тревата,
дом на ослепитело бяло видение
(безобидно уж, но думите му разсичат,
сякаш магичното острие, което тъй ревностно пази)

нека не е любов, не
а онзи дълбоко успокояващ дъх
на толкова близкия друг,
толкова близък,
че притваря твоите клепки докато спи, че се пресичате в слънчевия сплит
и в това сърдечно сплитане
са събрани неумолимо и завинаги
всички
трепкащи съзвучно
струни на безкрая


]


Re: укротяване на есенната сянка
от tearfly на 27.11.2017 @ 18:09:26
(Профил | Изпрати бележка)
Вдъхновение си, Елс, друго каквото и да кажа, ще бъде твърде малко!


Re: укротяване на есенната сянка
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.12.2017 @ 19:15:34
(Профил | Изпрати бележка)
(аз обичам мъничките неща, бляскавите ми действат стряскащо :)

радостно е, че минаваш оттук...

]