автор: Irina_kis

А ти къде си, че те няма?!
Разчепках тъмните ъгли
на вехтошарника в главата си-
и чудо - там не те открих!!!

Не може да си кръгла нула!
(такъв мъжествен Афродит!),
жонглиращ със сърца девичи
като актьорче в малък цирк!

А беше пъстър, разноцветен...
Самец - убийствено красив!
Но тези алфа-междуметия
не стигнаха! Не те открих!

През девет планини, в десета
разпитвах - бил ли си, не си ли?
Но за такава мъжкария
не бяха чували...Прости им!

Сега през сълзи си те спомням,
когато спретнатичък, дързък
благоволи да дишам порции
от ароматния ти въздух...

Е, най накрая подзаключих,
че в тежък махмурлийски ден
си бил оптическа илюзия -
измислен, но пък съвършен!!!