автор: CheGuevara

Огромният самосвал с мъка се провираше през клоните, надвиснали над тясната селска уличка „Латинка“. Локвите, останали след първия есенен дъжд снощи с писък отскачаха към дуварите от двете страни.
Шсфьорът, мургав, едър мъжага с бръсната глава и бухнали като великденски козунаци бицепси, напрегнато се взираше в очакване да се появи къщата. Скоро щеше да дойде и багерът, който да я превърне в така желаната авто-морга. Имотът беше на един хвърлей място от магистралата и какво по-удобно място за нея.
Най-после видя покрива на къщата. Удари рязко спирачките и извади пакета с цигарите. Можеше да изчака спокойно. Даже имаше време за глътка бира.
Къщата - със слепи прозорци и килнат на една страна покрив, тревожно се надигна на пръсти над срутения дувар и сърцето й се сви. Познаваше тези хищни камиони, които отнасяха една по една къщите на селото....Преди две години така си отиде и къщата на баба Еленка, съседката. Сега дворното място беше празно и пусто и даже птици не прелитаха над него....
Празният двор приличаше на гроб, разровен от иманяри, които бяха извлачили всичко по-ценно - камъни, тухли, керемиди, греди и вече нищо не напомняше, че тук са се зачевали и раждали деца, виели са се сватбарски хора и правили панахиди....
А има ли панахиди за убитите къщи?....
Къщата разбра, че и нейното време е изтекло. Искаше да изкрещи „Недейте, нима спомените на един род, съхранен от мен, ще отидат на сметището...“
Грохотът от приближаващия багер заглуши крехкия й глас....
Свърши се!
Дългата шия на чудовището се пресегна и първо захапа покрива - там, където всяка пролет лястовичките виеха гнезда.
После – вратата, на която още личаха резките как са разтяли внуците през .годините...
В железния търбух на самосвала лягаха ,покосени, избледнели снимки, съхранили свидни и скръбни спомени, томчета на Вазов и Йовков, везани карета и пъстри килимчета...
Тухли, греди и керемиди погребваха без жал цял един род...
Скоро от къщата не остана и следа. Последната й въздишка чуха само врабците, които тъжно въртяха главички на клоните на старата черница...
И настъпи гробна тишина...

Ружа Велчева