автор: pavlinag

Болко, болчице,
като медна монета
на вечерното синьо небе си.
Накъдето да тръгна,
няма как да избягам от теб.
Ти ме знаеш къде съм.
Пълнолунна,
разкъсваща мрака
под облаци сивкаво-перести.
Или остра,
извита, изгряваш,
засенчена в себе си.
Болко, болчица,
как бих могла да забравя
студенината ти!
И във безлуние
твоят лъч ми разрязва
със скалпел душата!