ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 850
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 850
 |  В един от тези слънчеви следобеди,
когато под перваза се усмихва
откъснато листо от индрише,
дъхти на слънце,
дюли и канела,
на морски вятър, толкова солен,
че облаците сеено брашно
завихрят приказки из сетивата ми
затварям недочетената книга
и слизам до предела на сърцето си,
за да отрежа резенче за теб.
Ще го поръся с пудрата на залеза,
в тестото на живота ще го всея.
И щом коричка топла зазлати,
ще тръгна - боса, мокра и безлична,
далече от уютния ни пристан.
По устните ми нежно ще сладни
наричане за тихичка вечеря,
камина,
за деца и рунтав пес,
заспал в панера с топлите ни думи.
За теб -
различните ни светове -
аз бих замесила до дъхав хляб,
но по - примамливо е острието
прорязало вкуса на хоризонта.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Джинджифилово извинение" | Вход | 12 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Джинджифилово извинение
от daro на 11.11.2017 @ 14:27:56
(Профил | Изпрати бележка) | "и слизам до предела на сърцето си,
за да отрежа резенче за теб.
Ще го поръся с пудрата на залеза,
в тестото на живота ще го всея."
ей тва ми разби следобедната съботна дрямка - дай лапа! :)
иначе, да - "примамливо е острието..." - не можем всички да сме като Алексис Зорбас... и добре че е така, за да го има него - влюбения в живота
специален поздрав за теб:
https://www.youtube.com/watch?v=QskFT7AaKH0&list=RDQskFT7AaKH0&index=1
...(.) |
]
Re: Джинджифилово извинение
от elsion (negesta@gmail.com) на 11.11.2017 @ 13:40:34
(Профил | Изпрати бележка) | линеят сенките на самотата
- луни от мрак на тънки сиви резенчета нищо
в сумрака разпилени по покривката
и само
звездите-формички по плота празно-черен на небето,
опадали по скърцащия дъсчен под бледнеят...
---
...не ти ли напомня всичко на странен декор в огромен изоставен сън? |
Re: Джинджифилово извинение
от secret_rose на 11.11.2017 @ 15:48:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | ... коричка попресъхнали представи
се въргаля
до тъмните петна от ланшно вино
и пепелта от минало споделяне
в кристалния кюльлюк на вечерта...
Сънувахме ли.. - тихо ще запитам
настъпаният бряг
и двете чайки,
забили клюнове в глада преди разсъмване. |
]
Re: Джинджифилово извинение
от zebaitel на 11.11.2017 @ 09:15:13
(Профил | Изпрати бележка) | Чудесно изведена поанта е това, Меги! Уют, с всичките му предимства и накрая - примамливото острие, прорязало вкуса на хоризонта!!!
Кой ли не го е изживявал в мислите си, а може би и наяве!!! |
]
Re: Джинджифилово извинение
от mariq-desislava на 11.11.2017 @ 07:17:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Неизвестността и уюта се борят за надмощие, но хоризонтчето отвръща на удара.:) Всъщност измамната сигурност ни успокоява, докато душата все гледа нагоре и иска нещо друго. |
Re: Джинджифилово извинение
от secret_rose на 11.11.2017 @ 11:05:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Истината е, че всичко ни дотежава рано или късно... Все търсим нещо ново, различно :)
Иначе как да си обясня, че притежавам богатството на два свята - само трябва да протегна ръка, а аз искам да си порежа нозете по острието на хоризонта.
Това стихотворение е за неосъзнатата достатъчност, и осъзнатата недостатъчност. |
]
RE: Джинджифилово извинение
от didi12 на 10.11.2017 @ 21:23:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Чудесно стихотворение! Поздравления! :) |
]
Re: Джинджифилово извинение
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 11.11.2017 @ 21:24:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Ароматен и наситен, уютен и топъл е домът на стиха ти. Но докато раздаваш топлото си сърце, докато докосваш с гальовните си ръце и придаваш смисъл на ежедневието, някъде там просветва острието, което предизвиква любопитството ти и привлича погледа ти. Дали ще хукнеш с боси крака към хоризонта или ще продължиш да замесваш резенчета от сърцето си и ще поддържаш топлата пещ, това е личен избор. Примамливото е интересно, но покоят, уютът, доверието и приятелството на познатото не бива да се забравят. Понякога импулсът на сърцето предизвиква нечувани щети, но сърцето си е сърце и пулсът му се забързва, ту се успокоява. Разфилософствах се, Меги :)))))))) Просто исках да кажа, че стихът ти е прекрасен! Човешки. |
Re: Джинджифилово извинение
от secret_rose на 12.11.2017 @ 10:08:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не ме напуска усещането, че аз държа острието, прорязало хоризонта, и моя е и грижовната ръка, която завива спящите вкъщи и потъва в мекотата на тестото за утрешния им хляб...
Къде тогава е спасението - нима отново в сърцето? Там ли се срещат желанията ни, и пак в него ли се разминават...
Понякога сме раздвоени, а моята малка Емили веднъж ми каза: Тя рисува счупени сърца по стъклото! Мисли си, че това е лошо, а всъщност не вижда, че така стават много сърца!
:)))
Благодаря ти, че поседя с мен... |
]
Re: Джинджифилово извинение
от rady на 12.11.2017 @ 08:55:11
(Профил | Изпрати бележка) | И както мъничката шушчица шафран
придава вкус на целия пилаф - неповторим и леко агресивен,
така и нетърпението оцветява
ленивия и сит следобед
в тревожно и оранжево очакване
на нов и неизследван залез...
Ех, Меги! Шафранена Меги! |
Re: Джинджифилово извинение
от secret_rose на 12.11.2017 @ 10:12:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | О, тези дивни аромати на света,
полегнал като шарено килимче
под нежните нозе на Шехразад :)
Много често ми се случва да седя на ливадата в градината ми и да си мечтая, тя да е вълшебно килимче. А после ставам и влизам вътре, защото трябва да сваря пилаф...
Благодаря ти за ленивия следобед, Ради @--;-- |
]
Re: Джинджифилово извинение
от kameja на 12.11.2017 @ 11:13:26
(Профил | Изпрати бележка) | След кратките скиталчества до хоризонта,
магнитът на уютния ни пристан ме притегля
и тъй до следващия път,
когато пак ще тръгна боса
по хладните следи от стъпки по брега
между копнеж и настояще с дюлев дъх. |
Re: Джинджифилово извинение
от secret_rose на 12.11.2017 @ 11:20:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | И ще запомня
не един канелен залез,
и вкус на портокалова кора,
търкулната зад слепите ми ириси.
Сърцето ми е прежда, от която
светът наплита топли ръкавички
за вечерите
с мръзнещи ръце. |
]
Re: Джинджифилово извинение
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.11.2017 @ 17:11:07
(Профил | Изпрати бележка) | Красив ще бъде явно този свят, във здрача на плахо стъпващата есен, щом хоризонтите му имат вкус (може би на нар?), а облаците въпреки чевръстия си бяг са част от менюто на гладните очи. Очите на чакащия, за когото светлината никога не е достатъчна, а в сърцето си носи неугасващото въгленче на чистата хармония.
Завиждам ти на умението да обличаш гъвкавия скелет на живота с думи... |
Re: Джинджифилово извинение
от secret_rose на 12.11.2017 @ 18:05:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Едри, нарови зърна, разпръснати по млечния каймак на пухкавите облачета - така изглеждат изгревите над изумрудената Торос :) Винаги ме удивлява как точно в момента, преди слънцето да търкулне кълбенцето златна прежда, парата над морето ухае на ванилия. На грижовност. На пазва и на топла, бащина куртка.
С толкова уютни аромати дори пантерата в панера заиграва с очи и започва да мърка като моя дебел, шотландски котарак :))
Здравей, Ели. Благодаря ти за прочита... |
]
Re: Джинджифилово извинение
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.11.2017 @ 19:14:05
(Профил | Изпрати бележка) | | С тази чувствена картинност ти подаряваш на всеки, който чете написаното от теб, по едно резенче от сърцето си с дъх на канела и дюля, с усмивката на "откъснато листо от индрише" и с усещането за неземна сладост от поръсения "с пудрата на залеза" отиващ си ден... Благодаря ти, Меги... |
]
Re: Джинджифилово извинение
от tearfly на 12.11.2017 @ 19:41:58
(Профил | Изпрати бележка) | Първо, джинджифиловото много ти прилича :) Тази думичка ми е любима още когато четох Мери Попинз, която правеше такива курабии. Исках като порасна да се науча да ги правя. Научих се.
Тук има точно от онази магия, с която само с един чадър можеш да полетиш и да се отвееш в небето, а също така и да кацнеш подобаващо, разтръскала брашнените си полѝ…
Ти си цялата Дом, Меги… Дом…с цвят, аромат и вкус!
Можеш да тръгнеш на пътешествие с къщурката на гърба си, към примамливото :)
|
]
Re: Джинджифилово извинение
от nironi (nironi@mail.bg) на 14.11.2017 @ 05:27:59
(Профил | Изпрати бележка) | | "Зазлати" - колко е уютно тук! И този солен вятър, индришето, пак... много заглавия. Нежно! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
