милиони въздишки преди да покълна в очите ти
шумолящите игли бродират съвършените снежинки на копнежите
написана в тетрадките религия просмуква се в последната цигара
кинжали-устни свирят безпощадно на сенки под клепачите безумни
на веждите им писнаха сълзите открили че без всичко се живее
откакто едното хапче дреме под езика и
вярата е в предписани вълшебства
танцувам до сърдечна изнемога
отчаяно нозете колабират
в поправката на дозата се крие
половин усмивка и парченце нежност
готова съм за тях и да убия
за вечност нямам вече сили