автор: Angelche

Вървиш в пустинята на чувствата,
нозете ти във пясъка потъват
и си прашинка, част от вечността
оазиси в миражите изплуват.
Над пясъците тегне мараня
червено, жарко слънце те измъчва,
и тлее във сърцето ти жарта
във пламъци пустинни се превръща.
Дюните все теглят те напред,
жадувания оазис да достигнеш,
сянката прохладна те зове
от ручея ми бистър да отпиеш.
В пустинята са твоите мечти
вървиш сред пясъците без умора
песъчинка във ръката ти блести,
не ме изпускаш, твоя съм опора.
Оазис съм в горещата пустиня,
отпиваш жадни глътки в зной
видение, мираж съм, ще отмина
тишина, вълшебство съм, покой.