автор: apostola

Ти ми бягаш, но аз ще те стигна.
С теб наравно и аз ще вървя.
Ще поискам с око да намигна,
вместо- впрочем- в душа да кървя.

Ще те хвана аз страстно с ръката
и за дясната твоя ръка.
И ще минем напряко реката...
На отсрещния бряг ще река:

нека бъдем от тука нататък
кръв до кръв и духом на път.
Знам. Животът ни земен е кратък,
а пък горе е божият съд.

Който първи отиде в небето,
нека пази и второ место.
А душата да чака додето
Господ спусне зелено листо.