Светът върви накриво -
неудобни са му обувките.
(Чепикът го стяга.)
Никой не стъпва в чужди стъпки,
освен понякога,
(на раздяла).
Среща ни някое друго кръстовище,
после ни разминава.
Не са ни виновни посоките -
ситуацията е такава.
Аз съм твоето препъни камъче,
ти - моята успоредна права.