автор: apostola

Дошъл съм. Живях си. Сега си отивам.
От земната чаша последно отпивам.
Оставям я долу да пълни я друг
орач на земята със божия плуг.
Растях на земята ни кръгла със болка.
По пътя си ходех във тясна двуколка.
И губех се в него нагоре широк-
останах си смъртен с научен урок.

Сега се усещам: с ума си съзирам,
че пак ще се раждам, щом тука умирам.
И горе ще бъда безсмъртен безкрай.
Навярно това е желаният Рай.

Затварям очите от мъка и горест
да стихне във мене душевната болест.
И тръгвам нагоре със зрима следа,
душа си спасявам от земна беда.