автор: Hunterszone

Догонваш живота,
а той се отдръпва.
Разхлабваш хомота –
и пак не помръдва.
Съдбата си искаш
да вземеш в ръцете.

В отплата светът ги строшава и двете.

Сънуваш пустиня,
с пресъхнал оазис.
От него загребваш
омраза и завист.
За да задвижиш безспир,
във тъмница

своята черна и зла воденица.

И тя се завърта,
но жито не мели.
Гладно предъвква
сплетни и раздели.
После премята
и твоето щастие.

А накрая замесваш си хляб за причастие.

Наливаш си вино
от празната кана.
И вътрешо знаеш –
това е измама.
Казваш „наздраве“
и пиеш за него –

до дъно за твоето лакомо его.