Все още си мечтая за любов
и тайничко все още се надявам,
че някъде из прашния алков
в килията, която обитава
Съдбата ми, във ъгълчето свряно
едно зрънце любов стаено чака,
за да покълне в пустите поляни
на дните ми пред залеза. И мрака
правата си когато предяви,
да мога да си тръгна от света
спокоен, че под късните треви
изтлява мъж познавал любовта.