автор: AGRESIVE

Домът на душата е таен,
понякога скрит в стара къща.
Понякога плътта го прегръща безкрайно
или костите му проскърцват.
Домът на душата е шарен,
понякога мръсен и мършав.
Душата винаги сяда по края му
и пее, додето домът се размърда.
Когато той спи - тя сънува,
захвърлила своите тежки обувки.
Душата обича да го прегръща,
но домът не винаги й отвръща.
Домът на душата е едностаен,
едноместен до тесногръдство.
Душата без дом е безсмъртна,
но дом без душа – смъртник!