автор: bbobbibgbs70

Внезапно реших да ти подаря красота.
Огледах се - есен,
дърветата жълти,
но спрях се на тази
червена корона пред мен.

Протегнах ръка
и хванах летежа
на кротко умиращо цвете -
червено листо,
танцуващо с вятъра.
А ти ми говореше с тези детински
зелени дълги очи
и бяло овално лице.

Подарък, но мъртъв
в ръката ми топла и сухо
листо с червения пламък.
Тогава...Тогава го вплетох
в косата ти бързо и чудото стана -
червена корона, възкръснала
в пролетен устрем, оформила
бяло красиво лице
и тези широки зелени очи,
вперени искрено влюбени в мене...

2004