автор: secret_rose

Помълчах на брега,
а край мен заваля съзерцание,
и край мене светът се изрони от шепичка пясък.
Колко дълъг е пътят на мокрите, мъртви листа,
колко видим е вятърът, знаеш ли,
колко е тайнствен?

Като звук, от едва напоени с желание устни
се изплъзна частичка Октомври
и тръгна назад.
Падна китка пресъхнали, малки заслуги от мен,
и на тяхното място покълнаха дни без загадка.