автор: bbobbibgbs70

Слънцето се плъзна по тавана
погали косите разрошени,
липсващите бръчки и
затворените ти очи.

Погъделичка с остър нокът
бялата гримаса утринна в лицето ти.
И потече въздух, с него -
книжна лястовица
през прозореца
се стрелна.
Тя се повъртя със писък
в стаята за миг
и се сгуши топла във нозете ни.

Дълго, дълго гледахме се двамата
като бариерите и гонещите влакове.
За да стигнем до едно единствено
и отдавна чакано признание,
че един без друг не можем да живеем,
че един без друг сме толкова безпомощни,
уязвими, тромави и губещи.
Нека да опитаме със музика,
да прогоним с нотите статуквото,
да сме две крила подплашени от вятъра.
Снежна птица - светещо момиче
тичат, пеят, викат и разказват,
без бои рисуват по керемидите
и лекуват с болка любовта си,
за която толкова звездите ги ревнуваха,
даже сенките им бягащи ревнуваха...

Не умряха те обаче с тази тежест.
Не - напротив, повече се заобичаха
и се сляха с пролетта възбудена...

2006