автор: ringo

Такова щастие не съм мечтала!
Та вижте само – влюбен в мен поет!...
Звезда над мен най-сетне е изгряла,
надвих над яловия си късмет!

Трогателна бе първата ни среща.
Не, не, не ми поднесе той букет,
а връчи ми смутен пакетче леща.
В добавка каза ми един сонет.

Но притеснен до крайност бе таланта...
След много дълга вътрешна борба,
покани ме да седнем в ресторанта
да хапнем по една шкембе-чорба.

Поканата приех със благодарност,
дори за миг не се поколебах.
Изкарахме си двама доста харно –
любов, чорба и стих в едно събрах.

Сълзите ми избликнаха от жеста,
а по челòто мигом пот изби.
Дали чорбата доста бе гореща?
Или пък със пипера прекалих?...

И там със много вдъхновение,
сред мирис на оцет и чесън лук,
той рецитира ми стихотворения...
И обеща и утре да сме тук...

Бе романтично и незабравимо!
Метафори със чесън и пипер!...
Колцина могат тоз късмет да имат?
А в ъгъла мъждукаше фенер...

И после уговорихме си среща.
Поканих го да дойде у дома.
На стихове и на паница леща.
Той, милият, прие и се засмя...

Сега редуваме фасул и леща.
На стиховете в нежен съпровод
минава всяка наша вкусна среща...
Обогатих духовния живот!...