автор: ringo

На корабното гробище
е тишина...
На вахта
вече не дежури никой,
а котвите
на дъното ръждясват.
Замлъкнало е радиото
в рубката,
и "SOS"-сигналът
е ненужен...
Над палубите
чайки не прелитат
и само щормове
се спират тук,
за да дочупят мачтите...
Из потопените каюти
скитат духовете на моряци,
а призраци
играят нощем сантасè
и се наливат с ром.

Понякога
преди разсъмване,
морето
носи песни на сирени,
които мамят
към скалите...
Но няма ги моряците
да им повярват...
И само влажна тишина
прегръща звуците,
преди да ги убие...

Понякога, но винаги
преди разсъмване,
когато сънищата
са най-сладки,
потъналите кораби
сънуват пак,
че срещат изгрева
в откритото море...
и сребърната диря
подир тях...
А в нощите
звездите
кацат във водата,
за да дочакат утрото,
когато
крясъкът на чайките
ще възвести деня...

Понякога... но винаги
преди разсъмване...