 |  Най - колебливите кервани на сърцето
повели са везбата си след теб,
о, тих лазур,
о, дъх на съзерцание...
Ще прекосим вината на коприната,
разкрила топла гръд над този стан
и повей татуирани сълзи
ще слеят времената ни до сянка.
А после,
преклонили светове
пред малкия михраб на любовта ни
ще се разтворим
в стъпка на газела.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Махенди докосване" | Вход | 7 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Махенди докосване
от nironi (nironi@mail.bg) на 18.10.2017 @ 12:24:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Всеки отпечатък на любовта е михраб. Запомняща се дума, оставя отпечатъци ))) Здравей, secret_rose! |
]
Re: Махенди докосване
от gfstoilov (gfstoilov@abv.bg) на 18.10.2017 @ 11:28:08
(Профил | Изпрати бележка) http://gfstoilov.blogspot.com/ | | Вятъра вае с веща ръка своите рисунки по пътя на керваните - на една дюна е изрисувал сълза, на друга две сърца събират песъчинките си в едно, на трета стар певец извива глас в спомена за единствената и истинска любова, която идва само веднъж под небето.... а небето е рамката на всичко изрисувано от вятъра... |
Re: Махенди докосване
от secret_rose на 18.10.2017 @ 11:39:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | | Толкова е гальовен този вятър... - дерман за скърби и тегоби, препълнили до преливане човешкото сърце. Понякога, когато успея да го съзра, извел камшиците си до симбиоза с ирисите ми - виждам, че е тъничък тръстиков ней, сам познал безнадежността на единението. |
]
]
]
Re: Махенди докосване
от libra на 17.10.2017 @ 23:17:46
(Профил | Изпрати бележка) | красиви са световете ти, Меги..напомнят ми за всичките песни от Песен на Песните Соломонови
:) |
]
Re: Махенди докосване
от tearfly на 17.10.2017 @ 21:30:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Символично и мистично! Всяка извивка на фино изписаната мисъл оставя отпечатък и гради приказни царства в менталния свят на четящия! |
]
Re: Махенди докосване
от mariq-desislava на 17.10.2017 @ 17:04:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Два кубика светлина витае тук.:) |
]
Re: Махенди докосване
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 16.10.2017 @ 16:57:32
(Профил | Изпрати бележка) | "и повей татуирани сълзи
ще слеят времената ни до сянка" - толкова е красиво!!! Каква оригинална метафора са тези татуирани сълзи!
Отново попитах всичкознаещия чичко Гугъл какво е михраб и разбрах, че това е ниша в стената на джамия, съответстваща на
християнски олтар в черква.
По какъв прекрасен начин успяваш да съчетаеш в писанията си източната култура и религия с нашата, Меги! Придърпваш едната към другата и ги правиш обични посестрими... |
Re: Махенди докосване
от secret_rose на 16.10.2017 @ 17:22:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Нямах търпение да ти разкажа за моят михраб - една килийка в горната, дясна камера на сърцето :)
Макар да изглежда, че забърквам религиите в поезията си, аз съм на светлинни години от тях и по - скоро единявам езотеричният им аспект: мидийските магове още, след тях суфите, после богомилите, катарите... - те вълнуват сърцето ми.
Благодаря, че поседна и тук... |
]
Re: Махенди докосване
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 17.10.2017 @ 11:29:40
(Профил | Изпрати бележка) | При теб е винаги хубаво и трептящо, не знам никога накъде ще ни поведеш, но притегателното чувство ме води с доверие по твоите мисловни пътечки и никога не съм съжалила, че го правя. Напротив - всеки път става по-интересно и невъзможно за отдръпване ... Разказвай ми още за тази "килийка в горната дясна камера на сърцето"си, Меги.
Питам се защо ли намирам прилеки между теб и Шахерезада... |
]
Re: Махенди докосване
от secret_rose на 17.10.2017 @ 11:55:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | В древни времена е нямало телевизии, книги, нетове, но е имало пътуващи разказвачи на истории. Били дервиши предимно, обикаляли от село на град, често нощували по ханове или в домовете на хората, били уважавани люде. Хората им оставяли пара - две, щом чуели историите им. Вярвало се, че всеки има своя история на сърцето, и трябва непременно да я открие, за да бъде животът му осъзнат и да изпълни предназначението си на тази земя. Сред тях имало хора, които притежавали нечувана памет - можели да запомнят хиляди истории, а неуките селяни ги ползвали дори за запаметяване на важни документи и текстове.
Дервишите сядали на земята, събирали стари и млади около себе си и начевали приказка...
В днешни времена тази традиция все още е съхранена - в Мароко, например - Тахир Шах в своята "Къщата на халифа" и продължението "В хиляда и една нощ" разказва точно за тях. Той между прочем е син на големия суфи учител Идрис Шах :)
В Турция също има такива разказвачи, и когато живеех в Татван, Източна Турция, прекарвах много време с тях и историите им :) Те казваха, че е важно казаното да бъде чуто и поето с всички сетива - очи, уши, пръстите дори можели да докоснат, сърцето - да разбере. Винаги ме учеха да разказвам, не да пиша :) Източният свят така силно ме привлича, че винаги щом затворя очи, аз виждам пъстрото килимче на разказвачите на истории, сядам до тях и политам в приказните пространства на мъдростта им.
И почти като Шехеразада... опитвам да оцелея в един много странен, различен и чужд ми свят, който толкова силно обикнах... @--;-- |
]
Re: Махенди докосване
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 17.10.2017 @ 16:12:18
(Профил | Изпрати бележка) | Как ли звучи гласът ти? Представям си го малко плътен като за мецосопран, но лесен за извисяване, с кадифени нотки, тиха тъга и цвят на размита къна. Бих искала не само да чета произведенията ти, а и да мога да ги чуя в твое изпълнение. Правила ли си си такъв запис? Живият досег винаги е по-силен. А сега приемам всичко написано от теб като цветно килимче, на което се отпускам със затворени очи и му позволявам да ме понесе в непознатите приказни светове на изтока с мъдростта на уникалния ти талант... Вече не се учудвам, че те сравнявам с Шехеразада...
|
]
Re: Махенди докосване
от secret_rose на 17.10.2017 @ 17:32:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Казват, че гласът е единственото, което никога не се променя...
Предполагам детски някакъв :))) В едно радио веднъж се случи, а после на записа не се познах. По премиерите хората се ядосваха, че не ме чуват, май говоря твърде тихо, да не споменавам, че имам хроничен ларингит - сякаш провидението ми отнема гласа, щом стана твърде приказлива и после се налага да мълча с месеци :)))
Някой път ще се чуем. Мария, радвам се, че имам приятели като теб @--;-- |
]
Re: Махенди докосване
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 18.10.2017 @ 11:53:36
(Профил | Изпрати бележка) | И моят глас си е направо детски. Когато по телефона се обаждаше дъщеря ми / голяма е вече и не живеем заедно/, винаги мислеха, че тя е майката, а аз младото момиче. Освен това пеех като ученичка, бях и солистка и съм колуратурен сопран, но не доразвих тези способности.
Сигурно като се чуем и ти ще помислиш, че ти се обажда десетгодишната Мими... Тя никога няма да порасне и остарее като мен... |
]
]
Re: Махенди докосване
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 16.10.2017 @ 16:13:49
(Профил | Изпрати бележка) | Поантата е толкова вълшебна, Сикрет!
Пренасяш в чудния свят на източното съзерцание!
Поздрави |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 731
ХуЛитери: 3
Всичко: 734
Онлайн сега:
