Някой ми е отпуснал ризата...
Толкова, че дъхът ми секва -
колко бяло е бившето скрито,
а пожълтялото... колко естествено.
Колко видима е онази бедност -
не на ризи, а на пространство...
Толкова, че дъхът ти секва
и сънуваш буден... крилата си.