автор: mitkoeapostolov

- Здравейте.
- ...
- Здравейте, чувате ли ме?
- ...
- Моля ви, погледнете към мен.
- ...
- Добре, браво, чудесно се справяте.
- Махайте се оттук.
- Разбира се, че ще се махна, но не е ли редно преди това да се представя?
- Не ме е грижа.
- Казвам се Георги Дюлгеров.
- Махайте се, казах ви.
- Тръгвам, тръгвам, само да ви разкажа малко за себе си.
- Не ме интересува.
- Като бях малък много ме беше страх от високо.
- И мен ме е страх.
- Разбира се, страхът е най-нормалната човешка реакция. Тя ни предпазва от това да нараним себе си и другите.
- Аз искам да нараня и себе си, и другите.
- Това също е нормално.
- Не е нормално.
- Права сте, не е нормално, но се случва понякога.
- На мен ми се случва често. Защо ви беше страх то високото?
- Паднах.
- Откъде?
- От едно дърво. Отидохме да берем череши. Видях змия в двора. Уплаших се и за по-сигурно се покатерих на дървото. Докато се премятах от клон на клон, ръката ми се изплъзна и полетях с главата надолу.
- Страшно ли беше?
- Не.
- Наистина?
- Нямаш време да мислиш за нищо докато си във въздуха.
- Това е успокояващо. Какво стана като паднахте?
- Счупих си ръката.
- Горкото дете.
- Всъщност беше хубаво. Като ме гипсираха, всички в училище ме съжаляваха, а най-много момичето, в което бях влюбен.
- Мен няма кой да ме съжалява.
- Така си мислите. И аз не знаех какво ще стане преди да си счупя ръката. Но ако си бях счупил главата и бях умрял никога нямаше да науча колко много хора се интересуват от мен.
- Вярно е.
- Радвам се, че сте съгласна.
- Какво стана после?
- Свалиха ми гипса и всичко беше наред с ръката.
- Не. Имам в предвид със страха от високо.
- Още ме е страх.
- И мен.
- Зная. Страхът някак привлича. Хем те е страх от високо, хем гледаш да се изкатериш някъде и скришом да надникнеш, да се надвесиш.
- Да.
- Пътувате ли със самолет?
- Рядко.
- И аз. Но често си спомням ужасяващото чувство, когато при излитане не зная дали самолетът ще се насочи нагоре или надолу.
- ...
- Извинете, чак сега осъзнавам, че не чух името ви.
- Не съм го казвала.
- Ще се радвам да го науча.
- ...
- Сигурен съм, че е красиво.
- Яна.
- Приятно ми е да се запознаем, Яна.
- ...
- А теб беше ли те страх от нещо като беше малка?
- ...
- Имам предвид от змии или паяци?
- Паяци.
- Да, паяците са наистина страшни. Знаеш ли кой е най-отровният паяк в света?
- Не, вече не ме е страх от паяци.
- Защо?
- Като бях на осемнадесет случайно се заключих в мазе, пълно с паяци. Полазиха ме няколко и разбрах, че не е толкова страшно.
- Виждаш ли? Всички страхове могат да се преодолеят ако се изправиш пред тях.
- Не всички.
- Например?
- ...
- Разговорът стана много сериозен. Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Нямам свободно време.
- И аз съм доста зает понякога и не смогвам да видя семейството.
- Женен ли си?
- Да.
- Жена ти какво мисли за вас полицаите?
- Не съм полицай.
- А какъв си?
- Консултант.
- Не разбирам.
- Помагам на хората да преодолеят страховете си.
- Аха. И кое те прави експерт по страха? Имал си един страх, който още имаш.
- Права си. Но преодолях други.
- Какви?
- Загубих дъщеря си, когато беше на три.
- Съжалявам.
- Няма нужда.
- И реши, че, като си загубил дъщеря си, ще спасиш света?
- Нещо такова.
- Аз нямам нужда.
- Аз не съм тук, за да те спасявам.
- А защо.
- Просто да поговорим.
- Каквото имах, го казах.
- На кого?
- На страхливеца, който ми направи дете и после избяга.
- Какъвто и да е той, помисли за детето. То винаги се нуждае от майка.
- Аз не съм добра майка.
- Защо мислиш така?
- Защото пия. Когато се напия, се ужасявам от рева и ми иде да изхвърля бебето през прозореца.
- Сигурен съм, че повечето майки се чувстват като теб.
- Веднъж го държах вързано за простора на петия етаж.
- Добре, съгласен съм, че това не те прави майка на годината. Но проблемът с пиенето може да се реши- ще получиш помощ и ще се оправиш.
- Каква помощ?
- Аз познавам отличен специалист. Обещавам да ти запиша час още утре.
- ...
- А къде е детето сега?
- Оставих го при приятелка. Казах и че ще ходя на интервю за работа.
- Не си излъгала. Това тук е истинско интервю.
- Подиграваш ли се?
- В никакъв случай. Смятам да те наема за консултант при разрешаване на трудни случаи.
- Наистина ли?
- Да. Само ти съзнаваш какво те кара да застанеш на ръба на този мост. Ще помогнеш на други момичета в такава ситуация.
- Ако сваля ръце от перилото, сигурно ще наскачат скрити полицаи, и с мен е свършено.
- Имаш честната ми дума, че това няма да се случи.
- А какво ще правите с мен?
- Ще те отведем на топло място, ще вечеряме заедно и ще ти осигурим нощувка в хубав хотел. Утре ще поговорим за станалото и ще се опитаме двамата да намерим решение на проблемите, за да не се стига до тук отново.
- Звучи хубаво. Дали да не опитам?
- Браво, Яна. Точно така. Сега прехвърли и другия крак.
- Дюлгеров, шефа ти дава още пет минути да свалиш кукувицата от моста, за да освободим движението. След това ние ще я свалим както си знаем.
- Кой беше това?
- Никой, Яна.
- Какво значи както си знаем?
- Нищо, Яна. Не слушай този човек.
- Защо повтаряш името ми?
- Защото ме е грижа за теб.
- А тези другите?
- Не мисли за тях. Те ще изчезнат в мига, в който тръгнеш с мен.
- Не ти вярвам. И ти си лъжец като него.
- Кълна се в името на дъщеря си.
- Тя е мъртва.
- Но ти не си.
- ...
- Янааа.