автор: pavlinag

Моето недоспиване
се нарича очакване.
Не на мъж.
Не на дом и семейство.
Не на празници.
Не на летни почивки
и зимни ваканции.
Не на страст под завивките
до душевно и друго изпразване.
Не.

Моето недоспиване
се нарича очакване
на един есемес,
който звънва
за мен оглушително.
(Спя с джиесема си
под главата.)
Сякаш с малки чукчета
някой пренарежда паркета
във мозъка ми -
бална стая, в която се втурва
душата ми.

И когато пристигне
поредният есемес,
а навънка е тъмно
и сънищата върлуват,
се събуваме
и на пръсти със теб
се понасямe
в ритуалния танц.
И танцуваме.
До угасването на звездите
танцуваме.