Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Изповедта на едно къртиче Дали да ти нашепна в тази нощ...
от радост побеляха небесата. Избухнала от дивния разкош
на полъха ти, оживя ръката ми.
Напъпиха милиарди цветове
по устните на древните ми песни
и всички измълчани светове
обагриха горчивата ми есен.
Очите - две вдовици на смъртта
захвърлиха носията на мрака.
Под тежките клепачи на плътта
избликнаха, жужащи и дочакали
парченца тиха, перлена роса,
гореща, като клада за двамина.
И в малката, притихнала сълза
роди се осъзнаване за име.
Нарекох те любов.
За сетен път.
Нима мелодия на уд не ти отива?
Аз нямах основание за смърт,
но толкова бе трудно да съм жива.
И толкова бе тихо в този блян,
присвил самотността на същината,
в която днес си честно призован
да преразтвориш бледата ми радост...
Но тази нощ сърцето побеля.
Зениците изми - да те провидя.
Валя безспир. До сутринта валя,
да можеш по вода да си отидеш.
Защото ме опази. И отвътре,
където месии редят голготи
ти победи посягащите смърти.
И подпечата с красота живота ми.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 59502 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Изповедта на едно къртиче" | Вход | 9 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Изповедта на едно къртиче от pastirka (prestizh@abv.bg) на 16.10.2017 @ 12:46:31 (Профил | Изпрати бележка) | Не, не спирай да пишеш! Толкова много хора в сайта имат нужда като мен от твоето поетично докосване, избухване, осмисляне, проектиране или къртичо издълбаване... Сама не подозираш как танца на мислите ти може да бъде покана за живот дори за тези,
които са на прага да се откажат от земното си съществуване. За да доказваш, че няма "основание за смърт" и че е възможно и някой в нас да извика възторжено по детски:
" от радост побеляха небесата"!
Прегръщам те, чаровнице... |
Re: Изповедта на едно къртиче от secret_rose на 16.10.2017 @ 12:57:33 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Такива неща едва ли се случват, пък и това наказание писането, римуването, е доживотно май :)) но ти благодаря, Пастирче @--;--
А небесата побеляват след загуба. Изчистват се. Толкова са затрупани от разни неща и присъствия, че слънчев лъч не може да пробие и да ги освети... |
]
Re: Изповедта на едно къртиче от pastirka (prestizh@abv.bg) на 17.10.2017 @ 17:30:11 (Профил | Изпрати бележка) | Аз обичам това наказание писането. И ти го обичаш, и ти като мен не можеш без него, нужно ти е, то е твоя отдушник, вентил,
спасение от зъбите на вълчия свят, въздух, опора, изповед с пречистваща сила, инжекция любов, проекция във времето, докосване до невидимото, музика на рождеството, успокоителната прегръдка на небесата след загуба и потъване в себенямането, слънчевият лъч, разорал душата ти за нова надежда... Всичко това и още безброй вдишвания на живота, който чрез ръката, която пише и твори, вървейки по следите на пълнокръвните усещания, чертае твоя небесен път...
|
]
Re: Изповедта на едно къртиче от secret_rose на 17.10.2017 @ 18:27:19 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Такова е... - сладко наказание :) Необходимост. Освобождаване.
Между прочем - пиша за списание Diva! - не знам как се случи да попадна сред авторите им, но малките разкази, които им изпращам винаги биват публикувани и когато ги чета... се чувствам толкова странно - научавам за себе си неща, които дори не подозирах...
Писането е терапия. Само понякога толкова тежи... |
]
Re: Изповедта на едно къртиче от tearfly на 15.10.2017 @ 21:28:44 (Профил | Изпрати бележка) | Пир за душата е този текст...
"Аз нямах основание за смърт,
но толкова бе трудно да съм жива." !!! |
]
Re: Изповедта на едно къртиче от Markoni55 на 15.10.2017 @ 20:02:54 (Профил | Изпрати бележка) | наслаждавам се на всяка дума |
]
Re: Изповедта на едно къртиче от elsion (negesta@gmail.com) на 15.10.2017 @ 16:52:12 (Профил | Изпрати бележка) | напоследък в стиховете ти има по-тъжни нотки от преди; или си е моя субективност; хем съзерцателни, хем тъжни...
къртиче :) |
Re: Изповедта на едно къртиче от secret_rose на 15.10.2017 @ 16:54:02 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Тъмно е под земята... :)
Или е настанало време за глупави равносметки, което обаче много бързо ще ми омръзне и пак ще затракат едни любовини от небето :)))
На мен пък ми липсват зеленотуптящите ти горски, елфически вълшебства... |
]
Re: Изповедта на едно къртиче от IGeorgieva на 15.10.2017 @ 15:40:29 (Профил | Изпрати бележка) | Красиви образи и чувства, Меги.
А финалът трябва да бъде споделен и чут! |
]
Re: Изповедта на едно къртиче от mariq-desislava на 15.10.2017 @ 15:21:09 (Профил | Изпрати бележка) | Усещам промяна в теб, вероятно е само интуитивно прозрение, нямащо нищо общо с действителността, но си по-тъжна от преди - сякаш си изгубила светлината или пък надеждата, бележеща Пътя ти. Тук, в това стихотворение, сякаш се изкачваш по спиралата на сънищата, а реално слизаш все по-надълбоко - в сърцето.{} |
Re: Изповедта на едно къртиче от secret_rose на 15.10.2017 @ 16:27:29 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Резето на самотата е щракнало завинаги и желязното му езиче се е споило с ключалката. А аз опитвам да избягам през прозореца, който си нарисувах...
Здравей :) |
]
Re: Изповедта на едно къртиче от gfstoilov (gfstoilov@abv.bg) на 15.10.2017 @ 08:20:29 (Профил | Изпрати бележка) http://gfstoilov.blogspot.com/ | Есен - насред листопад, от който се пресягаш и улавяш уж случайно носещо се в кръг листо, а се оказва, че са добре познати цветовете му - улавяни преди, сега, дори и в следващата есен. |
Re: Изповедта на едно къртиче от secret_rose на 15.10.2017 @ 12:20:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Липсва ми такава есен с горящи, пътуващи листа - малки дилижанси, врегнати в северните ветрове, поели над комините на къщите и хорските сънища...
Може би в някоя следваща есен лимоновите и портокалови дръвчета в градината ми ще се обагрят :) |
]
Re: Изповедта на едно къртиче от leslieshay на 14.10.2017 @ 20:57:12 (Профил | Изпрати бележка) | Абе има си нужда и от творческа почивка, но "инерцията" определено не е попречила на качеството на творбите ти. Поредният стих, който гали душата :) Последният куплет ми е любимия, нещо в него просто... Браво :) |
Re: Изповедта на едно къртиче от secret_rose на 14.10.2017 @ 21:52:58 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не гледам сериозно на своята поезия, повече ме вълнува прозата, но ей така се случва понякога - точно инерция - като тръгне на рими... сякаш се пързалям с главата на долу, и ако не се спра, скоро и коментарите ще наримувам :)))
Здравей, талантливо момиче @--;--
Радвам се, че спираш при мен... |
]
Re: Изповедта на едно къртиче от nironi (nironi@mail.bg) на 14.10.2017 @ 19:20:36 (Профил | Изпрати бележка) | Като мантра за предпазване и защита ми звучи. И този перлен слог на древна песен. А стиховете побеляват все повече, докато стигнат бялото на огъня. |
Re: Изповедта на едно къртиче от secret_rose на 14.10.2017 @ 19:50:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Нахвърчах се снощи из твоето стихотворение и днес съм така, по оракулски :))
Нещо тази инерция в писането на стихове започна да ме изморява. Спирам да пиша и започвам да чета - публикувай :) |
] | |