целувам те по бузата
до следващото прераждане ще ти пари по кожата
нарече ме красива
любимката на плачещите дървета
наричам те „няматакованещо”
и гълтам на екс изгубените срещи
и изтривам усмивките търкулнати по прозорците
а те бягат и сътворяват чудеса
двамата на колело
времето е студено
каквото го поръчахме с топлите ни сърца
снимка за спомен – аз и ти катерим звездите
покривите жулят коленете ни
толкова сме големи колкото зрънцето обич
посяло се след неконтролирана буря
ако оцелеем разлистени – два лимона
ще сме пустинници
жадни за следващата лимонада