| До вчера с тях си пиехме ракията,
а днес вече редя възпоменания…
с вода и брашно,
и черна хартия. Не, не ги превръщам в кумири,
моите най-тихи приятели!
Те си остават в душата ми –
драги и мили.
Набъбват лицата им смачкани
и сякаш, бистрите притоци
в белите вени се вливат.
Сухи дерета на бъдещи спомени,
дълбоко на глътки попиват.
Стискам зъбите,
мълча и почиствам
с изстискан мокър пешкир,
паметта им.
Моите най….
| Сродни връзки» Повече за Поезия
» Материали от daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Най-тихите ми приятели" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Най-тихите ми приятели от libra на 17.10.2017 @ 22:22:22 (Профил | Изпрати бележка) | най-добрия ми приятел си отиде на 38г. от Хочкин и аз имам някъде написан стих за него, беше 18 януари с много сняг, беше много снежна зима в годината в която умряха много хора, поради което церемонията бе в 17.00, вместиха ни някак си, иначе трябваше да чакаме седмици, вървяхме на връщане през гробищата по алеята ние останалите мъже и аз, беше тъмно, нощ си беше, а около нас красиво снежно..какъв абсурд само..всичката тази красота на такова място...
липсват ми понякога, приятелите, родителите ми..хем знам че там където са е светло и добро, ама ей така най-човешки си ми липсват, извинявай, дарко, отнесох се в спомени :)
:) |
Re: Най-тихите ми приятели от daro на 18.10.2017 @ 13:34:24 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Ил!
Използвам случая да те поздравя, макар и със закъснение, за твоя рожден ден -
Бъди честита! :)
И аз имам идентично отиване(преди 10г) на един от най-добрите ми приятели, на който съм посветил стихотворение в първата ми стихосбирка. Но... никога не сме се разделяли. Предполагам, че и за тебе е същото.
"За моята обич не съществува условната граница на времето!"
/Богомил Гудев/
...(.) |
]
Re: Най-тихите ми приятели от libra на 18.10.2017 @ 21:27:26 (Профил | Изпрати бележка) | здравей :) трогателно благодаря, за честитката и най-вече, за това че си сетил за моя рожден ден..
от както миналата година майка си отиде не празнувам, тя се радваше че имам рожден ден, сега няма кой да се радва и аз си мълча и гледам тези дни от всичките тези дето познавам и дето много ме обичат дали ще се сети някой за мен :) е, звънна бившия ми съпруг на 16 и аз си викам, а! сетил се е, а той да иска услуга се обажда :)) както и да е..
още веднъж ти благодаря и да използвам случая и аз да те поздравя/ разбрах, че днес бил Ден на художника/ и да ти пожелая талантът ти да сътвори много красиви неща :)
|
]
Re: Най-тихите ми приятели от daro на 19.10.2017 @ 10:53:42 (Профил | Изпрати бележка) | Благодар за пожеланието, Ил! :)
Спомням си със светла памет, онзи вдъхновяващ твой стих, който преди 2-3 години сътвори моето посвещение - "взаимно".
"...и колко си красива майко,
когато си отиваш..."
Мир на душата ѝ...
(ето, затова го обичам и се доверявам на този сайт... защото личния ни обмен не остава встрани от литературното ни битие)
Светлина в личния ти дом!
...(.) |
]
Re: Най-тихите ми приятели от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 14.10.2017 @ 07:54:56 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотни метафори! Насладих им се *на макс*!
Мислено те аплодирам, daro!
(... и нека имаме приятели, които заслужават
да тъгуваме за тях... Амин!)
|
Re: Най-тихите ми приятели от daro на 14.10.2017 @ 21:36:35 (Профил | Изпрати бележка) | Да, Бат Бой - те го заслужиха!
Аз няма да забравя
как потъвахме в очите
и вдигахме наздравица
с честта ни - Брате мили!
И това ли да го премълча -
да лазя в унисон
с модерността -
въздържан, хладнокръвен
и бездушен!?
Мерси ще кажа - не така.
Имам си тъга да измълчавам...
-------------------
Щастлив съм, че общувам и с други приятели, които го заслужават.
Приятелството е висш дар.
Страданието е мерило за радостта.
Благодаря за съпричастието!
..(.) |
]
Re: Най-тихите ми приятели от mariq-desislava на 13.10.2017 @ 16:42:32 (Профил | Изпрати бележка) | С раковинения звук на вечността в думите ти стоиш в светлината, за да поемеш скалата, която от свода ще падне и ще разкъса ръцете ти, но не ще те забие в земята.{} |
Re: Най-тихите ми приятели от daro на 13.10.2017 @ 17:39:10 (Профил | Изпрати бележка) | Бря, бря, бряххх - как да те разбера ся, сестро! Не се на учи, че с простите се говори на "прост неук език".(А.Далчев) ;)
Иначе забелязваш, когато ме няма... когато съм пушече зимно в есенен ден. И върху ми, нищо не мож се стовари. :)
Готина събота и неделя за тримца ви! :)
...(.) |
]
Re: Най-тихите ми приятели от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 13.10.2017 @ 11:04:23 (Профил | Изпрати бележка) | Каква образност, какъв жив израз на отминалото!
Неизпитата ракия
попива бавно
в почвата на спомените
за бог да прости |
Re: Най-тихите ми приятели от daro на 13.10.2017 @ 17:56:09 (Профил | Изпрати бележка) | Благодар за отзива, Лео!
Точно така - живо за отминалото, което не умира... само се изпарява като люта ракия и оставя ароматна, незабравима следа.
Душевният ми пешкир не може да измие телата и надгробните камъни, но ще съхрани паметта за моите най-тихи приятели... защото само божественост, при божественост отива - душа в душите им.
...(.) |
]
Re: Най-тихите ми приятели от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 16.10.2017 @ 09:54:05 (Профил | Изпрати бележка) | Тук трябва да призная, че въпреки целия ми материализъм съм впечатлен от тая божественост! |
]
Re: Най-тихите ми приятели от daro на 17.10.2017 @ 14:22:54 (Профил | Изпрати бележка) | Признанието се отправя от усвоената човечност - в нея няма корист.
Тя е другото лице на любовта и има като небесен, така и земен произход.
Надявам се, да съм доловил правилно с-мислите ти, Лео! |
] | |