Слънцето някак меко
гали ме през листата,
с усмивка кокетна, леко,
да не тъжа за лятото.
Плътни са дрехите вече,
утрините са хладни,
чайките са далече
и за любов сме гладни.
Бързам към теб с надежда,
градът си крои палтото,
с конци есенна прежда
е изтъкал сукното.