 |  някога ми казваха:
никога не е късно, никога...
нежният полъх на надеждите рошеше детските ми коси
ти пристигаше винаги малко преди мрака,
малко преди да ме задави черният му дъх
и ме обвият празните му
кухи пръсти
после познах мерките и несъразмерностите на вселената
лудостта на часовникаря
крехкостта на стрелките
познах непосредствените бъдещи времена
в които ти идваше
само миг по-късно
докато мракът проникваше във всяка моя клетка
и изписваше там безкрайности
сега зениците ми са тъмнина
в която не очаквам нищо -
закъсненията ти са толкова граматично невъзможни
с толкова бъдещи
бъдещи глаголни времена,
че се равняват на
края на света,
че са по-късни
и късни
от
никога
Публикувано от hixxtam на 12.10.2017 @ 22:47:44
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "без дна" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: без дна
от tearfly на 14.10.2017 @ 22:33:15
(Профил | Изпрати бележка) | ...никога не е късно да осъзнаеш каквото и да било, както и никога не е късно да стане нещо друго от това което е, или каквото изглежда...
както никога не знаеш какво може да има в един мрак... тъгата съпровожда интелекта и колкото той катери нагоре, толкова тъгата става по-голяма...не говоря за онази тъга, която идва ако не си получил нещо, което очакваш и изобщо, когато приоритет е само получаването - а онази тъга, която е изтръгната след пълно отдаване ... |
Re: без дна
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.10.2017 @ 22:12:56
(Профил | Изпрати бележка) | Хванах се за думата "кърма", използвана от secret и се зачудих - кое точно значение хванах по-точно :) Дали, че сме закърмени с мрак и че в мрак ще се превърнем, или че има лодка спасителна, под чиято кърма същият този мрак бие, плаче и плете мрежи, за да улови уморените ни души, когато някой бъдещ момент спрем да вярваме и да чакаме слънцето да изгрее, и бавно се свлечем надолу... Нещо като Салът на чичо Крал... И ако ти/аз си/съм в лодката, то кого с бихме искали да споделим една малка вечност в нея? И има ли такъв човек изобщо? Този, който все още идва навреме и знае магическите думи...
Чел съм го, Елси, чел съм го :)) |
Re: без дна
от libra на 13.10.2017 @ 21:54:38
(Профил | Изпрати бележка) | клише е, ама ще ти го напиша: когато висшата сила/бог/ те води по ръба на бездната има само два възможни варианта-или ще те хване, ако тръгнеш да падаш или ще те научи да летиш :)
поздрав :) |
Re: без дна
от mariq-desislava на 13.10.2017 @ 17:17:25
(Профил | Изпрати бележка) | Без дни и без нощи - хронотопът е безсмислено свещенодействие.:) Все по-често си те представям като дърво с прибрани криле, убий ме, не мога да го обясня.:)))
|
Re: без дна
от doktora на 13.10.2017 @ 09:33:55
(Профил | Изпрати бележка) | Пих Поезия, Невена...()
"края на света,
че са по-късни
и късни
от
никога" |
Re: без дна
от daro на 13.10.2017 @ 08:52:43
(Профил | Изпрати бележка) | можеш да се освободиш от очакванията(претенциите)
съхрани надеждата... чети Книгата(не Библията)
и дерзай - началото и края на света са в теб
... бездната е твой избор, когато ти не Си
Осветени дни, Елси...
...(.) |
Re: без дна
от secret_rose на 12.10.2017 @ 23:37:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Толкова плътна и бездънна тъга, като кърмата на мрака, в която несъзнателно приютяваме умората си, а после опитваме да изпием...
Красиви мисли,
осъзнатостта и приемането ги украсяват... |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 667
ХуЛитери: 2
Всичко: 669
Онлайн сега:
