Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anilev
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13692

Онлайн са:
Анонимни: 53
ХуЛитери: 8
Всичко: 61

Онлайн сега:
:: rady
:: Elling
:: secret_rose
:: Mitko19
:: LATINKA-ZLATNA
:: mamasha
:: zebaitel
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2017 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПростичко казано
раздел: Избрано поезия
автор: secret_rose

Преди да потъмнее моят сън
и този свят да обрече на тленност
безкрайните ливади на зората,
преди, когато плисвах се навън
и трупах босонога светлина
с мушиците на утрото
в душата ни,
от някъде зашепваше и ти
с най - нежните напеви на звездите.
И римите - пространствата от мечти -
улавяха копнежа на очите ни.

Красива е без тебе вечерта.
От всеки вдъх се ражда тишината и.
Железните портали се топят
в самотното призвание за святост,
и аз, понесла източен саван
наместо рокля,
слизам в храма златен,
за да блести над този изболян
и влюбен свят
изконното ми лято.

А толкова обичах есента...
Дали я помниш, все така отронен,
далечен,
в благоверната следа
на сладкото ухание на спомена...
Защото аз избистрих до сребро
неведомите пътища на мрака.
И се завръщам в седмото ребро,
където, знам, от сто живота чакаш.


Публикувано от anonimapokrifoff на 12.10.2017 @ 16:57:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Едем XIX
автор: LeoBedrosian
229 четения | оценка 5

показвания 67876
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Простичко казано" | Вход | 6 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Простичко казано
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.10.2017 @ 00:43:46
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Много красиво! Благодаря за удоволствието!


Re: Простичко казано
от libra на 13.10.2017 @ 20:12:29
(Профил | Изпрати бележка)
простичко казано любовта е тази, която ни кара да пишем..:) някои пишат за повече хора, други за един единствен човек..

поздрав за красивото стихотворение :)


Re: Простичко казано
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.10.2017 @ 22:04:23
(Профил | Изпрати бележка)
Понеже нямам думи в малката си кошничка, а и заглавието просто задължава, само пристъпвам на тихи пръсти по окрайнините на съня ти, и тихо, някак есенно промълвявам: Браво, момиче! Възпяла си в един прибран букет блянове, очаквания и умори, и красиво си го завързала с панделката на нечие предстоящо утро.
Животът е най-красив и безценен под първите слънчеви лъчи, докато оглеждаш смеха си в други влюбени очи...


Re: Простичко казано
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.10.2017 @ 21:01:32
(Профил | Изпрати бележка)
"Безкрайните ливади на зората" в които ти, магнетично момиче, си се плисвала "навън", ще помнят, където и да се намираш, как
"трупаш босонога светлина". Този удивителен и само твой "изболян и влюбен свят", скътан " в сладкото ухание на спомена", наистина избистря "до сребро неведомите пътища на мрака". Дори мрака в нашите души избистря, защото умееш да градиш с думи един по-хубав и стойностен живот.
Благодаря ти, Маги, за това, че пишеш толкова въздействащо, че да съпреживея редовете от написаното като шум от крилете на моите мисли!


Re: Простичко казано
от leslieshay на 12.10.2017 @ 19:02:46
(Профил | Изпрати бележка)
Трябва да се съглася с Маркони :) И да добавя, че вплиташ думите, нови и стари, в едно невероятно красиво пано, което ни разкрива частички от вътрешния ти свят. Тези дни прочетох доста от публикуваните ти тук творби и мога да ти кажа, че "гласът" ти е толкова специфичен и така гладко се лее, че съм сигурна, че мога да те разпозная и без да видя, че ти си автора :)


Re: Простичко казано
от gfstoilov (gfstoilov@abv.bg) на 12.10.2017 @ 18:13:32
(Профил | Изпрати бележка) http://gfstoilov.blogspot.com/
Този твой дракон умее да чака - сто живота по сто...