Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anilev
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13692

Онлайн са:
Анонимни: 54
ХуЛитери: 8
Всичко: 62

Онлайн сега:
:: rady
:: Elling
:: secret_rose
:: Mitko19
:: LATINKA-ZLATNA
:: mamasha
:: zebaitel
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2017 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКълбовидно дишане
раздел: Поезия
автор: pastirka

Самотата отронва във мен кълбовидните мълнии,
да подпали душата - трева, даже в сън недокосната.
Става светъл мигът, като в пролетно изгревно съмване
и зелено мечтание люшват листенцата росни.

Но в лъжовното светло просъсква смъртта непредвидена
и почерня узряла наивност почти с безразличие.
Радостта е забравила пътя към нашето свиждане,
всяка бледа минута умира безстрастна и ничия.

Полудяла самотност повдига полите на нищото
и засява във стъпките тежки сълзи кехлибарени.
А животът заспива без спомен за свое огнище,
от котлето с несбъднати свои надежди попарен.


Публикувано от viatarna на 11.10.2017 @ 15:08:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pastirka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Едем XIX
автор: LeoBedrosian
229 четения | оценка 5

показвания 67866
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Кълбовидно дишане" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Кълбовидно дишане
от rady на 12.10.2017 @ 14:32:40
(Профил | Изпрати бележка)
Не зная дали мога да направя адекватен коментар, просто ти казвам, че е много красиво и макар тъгата да преобладава в думите ти, четох много пъти!


Re: Кълбовидно дишане
от mariq-desislava на 12.10.2017 @ 09:24:36
(Профил | Изпрати бележка)
Гривите на тревите кънтят от стъпките ни грохотно-бездомни, а ние чакаме ли, чакаме да ни открият след столетия - фосили, напомнящи, че някога е имало обич.{}


Re: Кълбовидно дишане
от Markoni55 на 11.10.2017 @ 16:21:20
(Профил | Изпрати бележка)
толкова крехко и изящно


RE: Кълбовидно дишане
от secret_rose на 11.10.2017 @ 15:41:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Толкова красиво пишеш, че не знам как да коментирам... Ротъмът ме обзема и потъвам в нежната мъглица на този така добре изтъкан твой свят...