Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anilev
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13692

Онлайн са:
Анонимни: 55
ХуЛитери: 9
Всичко: 64

Онлайн сега:
:: rady
:: Artemis
:: Elling
:: Mitko19
:: LATINKA-ZLATNA
:: mamasha
:: zebaitel
:: leslieshay
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2017 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДомашен любимец
раздел: Разкази
автор: mitkoeapostolov

- Скъпи, харесва ли ти лабрадора?
- Да.
- Съгласен ли си да го купим?
- Скъпа, говорили сме много пъти- не понасям миризмата, нямаме време да го разхождаме, не разполагаме с излишни пари да го храним.
- Аз ще се грижа за него.
- Скъпа, не става дума за това.
- А за какво?
- Едно такова начинание трябва да е общо. Домашният любимец е като дете- трябва и двамата да го желаем.
- Аха. А как тогава го желаеше с Aна?
- Това беше различно.
- Как?
- Скъпа, мисля, че се разбрахме да оставим миналото.
- Мен миналото не ме интересува. Просто прилагаш двоен стандарт.
- Не е така. Казвал съм ти, че…
- Ох, добре стига. Писна ми от твоите философии. Хайде да си вървим, че ще подгизнем в този дъжд.
Жената хвана мъжа под ръка и го повлече напред. Огромният черен чадър ги покриваше докато се опитваха да прескачат локвите по пустите софийски улици.
- Скъпа, спомняш ли си, че в събота вечер съм на мач с момчетата. Бях ти споменал миналата седмица.
- На никакъв мач не си.
- Наистина ли ще направиш така?
- Как?
- Да се цупиш заради тъпото куче.
- След като не мога да имам куче, ти ще стоиш вкъщи и ще ме забавляваш. Няма да стане аз да играя прилежна домакиня докато ти се шляеш с другарчета.
- Ами излез и ти с приятелки.
- Айде моля ти се не ми казвай какво да правя.
Двамата продължиха да вървят мълчаливо. След две преки стигнаха до колата. Жената седна на шофьорското място, а мъжът се настани до нея. Не проговориха до вкъщи. Оправиха се и всеки си легна от своята страна на леглото без да си кажат лека нощ.
На другия ден мъжът стана в шест. Подготви се за работа и тръгна без да подвикне към спалнята.
*
Жената отвори очи след като входната врата хлопна. Не беше спала цяла нощ. Време беше да подреди живота си и кучето беше само повод. Реши да отмени всички клиенти преди обед и да отдели малко време за себе си. Обади се във фризьорския салон. От там и казаха, че ще оправят графика. „Ще го оправят ами, как няма да го оправят? Нали аз съм собственик“.
Както беше по гащи и тениска се пльосна на фотьойла в хола. Взе химикал и лист и остави ръката и сама да пише.
*
Мъжът пристигна на работа.
- Как е?- попита един от колегите.
- Става.
- Колко ще закъснее проекта за новия модул?
- Не знам. Трябва да проверя.
- А колко ще струва допълнителната разработка за софтуерното решение?
- Не знам, не съм говорил с доставчика.
- Ясно.
Нищо не беше ясно. Хич не му се работеше. Въпросите от колегите го дразнеха. След като осъзна, че нищо няма да успее да свърши се обади се на директора, че излиза по работа без да обяснява подробно. След половин час влезе в любимия ресторант. Как да си нареди живота с тази жена? На времето баща му го беше научил когато се чуди какво да направи да вземе лист хартия и химикал, да раздели листа на две, в едната половина да напише положителните последствия на решението, в другата на отрицателните; накрая просто да преброи кои са повече и да действа.
*
„Обичам го. Още първия път, когато влезе в салона за красота разбрах, че това е моят мъж. Висок, рус, със сини очи. Винаги съм харесвала такива мъже.
- Какво работите?- попита го Гери, която го подстригваше.
- Софтуерен инженер съм.
- Нямам представа какво значи това.
- Имате ли телефон?
- Да.
- Влизате ли в интернет?
- Да.
- Ами аз правя сайтове като тези, в които влизате.
- Ахаа.
Колко беше мил. Как успя да обясни нещо толкова сложно с такива прости думи. Имаше само един недостатък- вече беше зает. Погрижих за това. Но щом аз успях да го прелъстя, защо някоя друга да не го прелъсти от мен? Странно. Победих бившата му, Ана, а все си мисля за нея и ме е страх. Постоянно се сравнявам с нея. Искам да я победя пак и пак. Сега като съм сама, мога да си призная- целият цирк с лабрадора беше просто ревност. Аз мразя кучета. Но какво да се прави? Никой не е идеален. Обичам мъжът до себе си. За него съм готова на всичко. С лабрадор и без лабрадор. Той е моят мъж.“
Стана от масата, облече си дънките, сложи си риза и изхвърча към супермаркета. Купи пиле, тика масала, кимион на прах, кардамон, индийско орехче, канела, консерва доматено пюре, сметана за готвене и джинджифил. Прибра се вкъщи, извади тенджерата от шкафа под мивката и започна да готви. Обади се в салона да отмени и следобедните си часове. Като приключи с кулинарната изненада изчисти цялата къща, прибра разпилените му дрехи и сгъна прането. След това се изкъпа, разкраси се, обу си черните копринени жартиери, облече си дантеленото боди, извади сатенена рокля и сложи червените лачени токчета. Беше готова.
*
След като разграфи листа на две, мъжът старателно надписа първата колона- предимства, две точки: красива, страхотен секс, предприемчива. Втората колона получи заглавие недостатъци и следното съдържание: сприхава, завистлива, ревнива, не ме оставя да излизам с приятели, не харесва майка, не обича да пътуваме в чужбина, иска да си купим лабрадор. Последната дума я удебели и подчерта. Нямаше нужда да брои. Отговорът беше ясен.
Спокойно допи чашата с наливна бира. Облегна се назад и се замисли. Колко прости са работите в живота, а ние сами си ги правим сложни. Извика сметката, плати я и се отправи обратно към офиса. На бистър ум успя да получи новата оферта от доставчика и да договори по-добри условия. Като разбра за станалото, шефът го повика и му каза:
- Още две такива сделки и бонусът ти се удвоява.
Настроението му се повиши. Затова когато след работа тръгна с нетърпение да се оправи с кучката на лицето му грееше усмивка.
*
Завари апартамента празнично подреден, но празен. На леглото в спалнята лежеше бележка- Напускам те.
Той приседна до бележката, погали лабрадора Сара, който носеше в ръцете си и въздъхна.


Публикувано от anonimapokrifoff на 11.10.2017 @ 10:11:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Едем XIX
автор: LeoBedrosian
229 четения | оценка 5

показвания 67976
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Домашен любимец" | Вход | 7 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Домашен любимец
от libra на 13.10.2017 @ 21:28:50
(Профил | Изпрати бележка)
и аз въздъхнах :) шегувам се, кой ли може да обясни необяснимото нещо наречено любов :)
поздрав за разказа :)


Re: Домашен любимец
от gfstoilov (gfstoilov@abv.bg) на 12.10.2017 @ 09:35:50
(Профил | Изпрати бележка) http://gfstoilov.blogspot.com/
Живот - труден за разбиране дори и от самите хора.


Re: Домашен любимец
от leslieshay на 11.10.2017 @ 17:53:48
(Профил | Изпрати бележка)
Определено не очаквах такъв край, но си мисля, че след цялата подготовка и за тях е било изненада ;) Малко като в живота се получава.


Re: Домашен любимец
от Markoni55 на 11.10.2017 @ 16:28:45
(Профил | Изпрати бележка)
ееееееееее, очаквах друга развръзка,ама и така ми хареса...Ама, че работа. Поздрави.


Re: Домашен любимец
от Angelche на 11.10.2017 @ 14:04:39
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, когато обичаме някого истински,
го обичаме с всичките му недостатъци!!!
И обратно, тя казва: 'Обичам мъжът до себе си."
А дали всъщност го е обичала? Страхотен разказ,
навява размисли!!!
Хубав ден:)))


Re: Домашен любимец
от secret_rose на 11.10.2017 @ 13:24:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Такъв обрат :)


Re: Домашен любимец
от kameja на 11.10.2017 @ 12:41:40
(Профил | Изпрати бележка)
Разказ с неочакван край. Тя решава, че той е нейният мъж, готви, чисти, облича се секси, а после го напуска. Той изрежда куп нейни недостатъци, а после купува кучето. Хората са нелогични и мислите и действията им често се разминават, добре. На мен като читател ми остава да гадая как протича времето от обличането до написването на бележката.