автор: bbobbibgbs70

Аз горд съм, че съм имал като теб жена.
Красива, умна, бляскаво-въздушна,
шумна гръмотевица обречена.
В очите заслепени от любов-
с копнеж за щастие.

Есенни цветни хармонии
в залеза на обичта ми.
Ти си медальонът
във гърдите ми.
Светулката и пътепоказателят.
Топъл нежен вятър.
Мога да ти пожелая само щастие
във синхрон със мойта
примиримост
и глава наведена
с поглед към усмивката
ти вече чужда си за мен,
с този леден дъжд.
Изгарящ ме с красиви спомени-
болезно- нестинарски,
но които като рицар пазя
във сърцето си,
прободено, кървящо,
и отворено за теб завинаги.
За цял живот и след това
отдаденост боядисана,
тореадор догонващ
сам мечтите си,
загубено излитащи
от мен към слънцето.
Аз видимо изкупих
всичко със вината си,
виж-побелях и остарях.
И си спечелих тиха самота.
Необратимо плачеща,
защото съществуваш-
възкръснал водопад
в мечтите и сълзите ми.
Никой няма да те обича,
както аз те обичам,
моя прекрасна и единствена
звезда си ти.
Недостежима и пленителна.
Бисер мой затворен в мида.
Аз твой съм
и ще бъда винаги
обичан с
липсващата
твоя топлина
към мен.
Кръвта ми само топли ме
и ме обрича на любов.
Готов съм да умра за теб
когато ти поискаш...
Дъгата във очите си ми ти.
А аз обречен съм да те обичам.
В този и във другия живот.
Завинаги отрових се
с любов непостежима,
недокосната и истинска.
И това е щастие.
Да си безсмъртен,
със това,
че ти умираш
с името любов
във пролетта... 2017