автор: ringo

Написах стих по правилата -
със ритъм, рими и така...
Но нещо щракна ми в главата,
молива бързо взех в ръка.
Ще трябва да го редактирам.
Не бива да изглеждам прост.
И бавно, без да се нервирам,
заех се с важния въпрос.

Лирически герои – трима:
опасен звяр и баба с внук.
Идея ясна също има.
Но трудното започна тук.

Де трябва знаците да сложа?
Де – точка, скоба, де – тире?
Напред сега! Помагай, Боже!
Нима на мен ще се опре?

А опашата запетая?
Без нея пише ли се стих?
В началото или във края?
Това съвсем пък изумих.

Реших проблема водоравно.
Та няма да ме начетат!
Наблъсках ги във ред по равно…
Които могат – да четат!

И удивителните – тоже.
И тук-там някой друг въпрос.
Е, всичките сега не може -
не съм пък чак дотолкоз прост!

И заприлича на елхата
с украсата си моят стих
и спря да ме боли главата.
Грамотността си защитих.

Стихотворение се случи
почти готово за буквар.
Римувах внучето със куче,
а звярът пък – със бързовар.

Та тази тънка операция
проведох сам в изящен стил.
Надвих я тази пунктуация!
Привет, език, омаен, мил!