автор: pc_indi

И доплува Есента....
С книжна лодка през дъжда,
с чанта с четки и боички,
кламерчета и карфички...
Грейна с нов дизайн гората -
в охра и кармин, и в злато,
на кристални водни капки-
слънчицата в тях са малки
и ухаят на тинтява,
борче, мащерка и здравец...
И започна всичко живо
късче лято да си свива
в къщи, дупки и хралупи -
зимата като настъпи
да се запасят с храница,
със надежди и мечтици...

Шета тук и Баба Жаба,
бърза, зимнината слага -
конфитюр от боровинки,
сок от ягоди, малинки
и туршийчица от гъби
във бурканчета ат жълъд.
А край нея бодро скача
малкото игриво жабче
с панделка от незабравка,
рокля с бухнали ръкавки...
Скача, радва се детето,
кряка песни до небето :
" Червейче хвани ми, бабо!
Чуваш ли ме, бабо жабо?! "
Скача, иска да помага...
" Ти калпачетата слагай..." -
й подава Баба Жаба
шапчица от жълъд едър.
На едно листо от кедър
наредила е буркани,
пълни с плодове събрани.

Крякат и подскачат двете
и нареждат плодовете
в жълъдовите редички -
зимата да хапват всички
жабички и жаборани,
мили жабини отмяни.