автор: puf_paf

Приготвям лека вечеря за тежка жена и две дечурлига, мисля си, сама съм, всичко ще е по мед и филии.
Забравям за Кольо, този изискан селяндур, който за седмица се превърна в софийско конте. Опъвам дългата маса, слагам фина покривка, ако очаквах женталмен бих я загладила, но хайде, да не се престараваме. На двата далечни края слагам малки вилички, лъжички, ножче, чинии, по етикет! Салфетка, чаши две, лъжичка над чинията. Ще уча децата на обноски, пускам музика, приглушена светлина, свещи, аромати, разкош! Покашлям се изпънала морна снага ухая на манджи и сладко. Викам ги кокетно, еднаж, втори път, нямат уши. На третия рева като балканджийска мечка открила празен кошер. Дечурлигата пристигат. Следва втора тръба! РЪЦЕТЕЕЕ! Готови са след половин часова битка кой първи да пусне кранчето, кой първи да натисне сапуна, кой първи да изгаси лампата и мини- битка в тъмната баня. Пристигат. След проверката на геройски убити бактерии установявам, че Мая ме мота, че е ползвала сапун, явно вече не е модерно...Слагам безценните си съкровища на двете столчета, сядам по средата между двамата и се радвам на създаденото чудо от мен-почти божествено....Никой не ми трябва, сърцето прелива от радост, музика, лъчи. Млещим доволно, тихи разговори, Кольо е затворен от мен в мъничка клетчица до дето давам вечеря. Изпънати гърбове, присвити устнички, прибрани лакти- етикет...Изведнъж Юли реве, гърнееее! Сега?! Веднага! Подскача от стола и се юрва в коридора не успял да се докопа до банята. Аз гневна, на детските му викове и обяснения се възмущавам докато Мая незабелязано излита от масата, и пуска котака. Втурва се при батко си и го закача, той е прикован на гърнето, идеална възможност за отмъщение, бленувано от сутринта. Спипала го на тясно, злобно по женски , громи противника. Скачам закъсняла от масата, Юли е съблечен, нащипан, Мая пищи с заклещени пръсти между вратата, Юли се брани. Докато се мъча да реферствам в кеч лигата чувам удар и счупване на чинии. Влизам в стаята, приглушена светлина, свещи, аромати половината покривка на земята, Кольо с нахлупена паница на главата нежно подава лапичка за спасение. Децата отново захващат кеча в коридора, Кольо не мърда, аз отварям уста, но не издавам глас, като на сън, уж викаш с цяло гърло, ама глас нямаш. Кольо е фин гражданин, гнус го е, изписано е на мустаците му, а и на моите, кривя ги, хващам го с два пръста и го замъквам в банята, къпя го, с другата ръка държа за яката едното дете, не съм сигурна кое...Приключвам банята, вечерята, етикета. Майната му. От утре ще вечеряме в банята...