| В тази нощ
ветровитият кей
на две преки навън от сърцето там където
в износена стара хърка онзи мъж
с изгоряла джигара
и сгърчени пръсти
просунва отчаяни мисли след нея - ефирната пъстра жена -
ветровитият бряг се протяга - история стара.
Като мокра, ръждива синия се вие
гърбът му
на тъмния бряг
и разлива очи към мангала на малката циганка
клекнала с наниз от седем души и пера
и теспих
и брои ли брои стъкълцата на правата вяра.
Избелели плакати плющят под ребрата
и тънките чашки с ракъ - минарета, изправени косо -
прехвърлят на зарове бялата яхта на изгрева
зъзенещ и сив -
два сърдечни откоса
стрелба,
сладка песен за тиха любов
и мълчание... тежко от грапави, кръвни слова,
забраздили сърцата, земята, душата
на всеки,
дошъл да послуша и види.
Аз видях
как насън засиява ръката и бяла,
на нежната, пъстра жена.
Тя помаха отгоре, от мнимата слънчева лодка.
Как пропадаха гларуси, циганки, въглени:
"Сестро, ела
да ти казвам,
сънуваш,
светът е сирак,
а сега е студено -
измръзнаха всички оглозгани улични котки
от тази страна."
Как от тежките, мътни клепачи и стара хърка
се изтекоха в мрака
сълзи, богове, наредени на стара синия за кастинг,
седем трудни души - заклеймени родилки на мрака.
И една недочетена още,
самотна обида.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Езан за зората" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Езан за зората от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.10.2017 @ 14:49:51 (Профил | Изпрати бележка) | Този кей "на две преки навън от сърцето",
малката циганка "клекнала с наниз от седем души и пера",
"бялата яхта на изгрева" и онази "недочетена още, самотна обида" - са все образи, които влизат с възхита в съзнанието на читателя и са готови да останат там, защото са толкова самобитни, цветни и ярки, че самите те те правят разпознаваема като стил и начин на мислене и писане. Хубаво ми е, застанала до изворния шум на твоите думи, в които откривам магнетизъм на художник, Меги. |
Re: Езан за зората от secret_rose на 10.10.2017 @ 16:26:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Обичам да наблюдавам хората, ръцете им, очите им, мечтите им... и понякога ме разтърсват дълбоко... мълча с дни и се раждат такива сенки... Понякога сенките са толкова плътни, че не пропускат дори слънчев лъч, но зората, ако си я дочакал, свети като златна колесница в сърцето и раздвижва пластовете на тъгата.
Благодаря ти, че поспря и тук... |
]
Re: Езан за зората от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.10.2017 @ 11:06:51 (Профил | Изпрати бележка) | Попитах чичко Гугъл какво е езан, за да разбера, че това е покана за молитва. Обогатяваш ме с тези твои непознати думички и пишеш нещо топло с тях в мен, почти молитвено...
Обичам си слънцето аз, но дори и в полите на твоите многопластови сенки ми е хубаво, защото чакам да усетя като теб
"златна колесница в сърцето" си. И я дочаквам с избухването на непозната емоция. Хвърляш ме в една многоцветна бушуваща вода като учител, който ме учи как да плувам в нея. |
]
Re: Езан за зората от secret_rose на 11.10.2017 @ 13:05:54 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Все забравям да допълвам обяснение към непознатите думи...
Да, езан е песента на мюезина, онова, което чуваме от минаретата 5 пъти на ден, ако наблизо има джамия.
Близо до мен няма, но понякога се разхождам до един далечен плаж, където видях и картината от това стихотворение... и там се дочува езан от една далечна джамия...
Толкова години живея в Турция, и все още езана ми отнася очите по един екзотичен начин. Може би защото го чувам с истинския глас на онзи, който призовава вярващите, а не на запис. |
]
Re: Езан за зората от IGeorgieva на 09.10.2017 @ 23:31:35 (Профил | Изпрати бележка) | Тихата любов е над всичко, Меги.
И когато я няма е студено, и светът е сирак!
|
] | |