автор: misteriavechna

Когато живота те прати в най-тесния ъгъл,
където стотинката има стойност голяма,
където трохата изглежда огромна
и глътка вода е лукс недостъпен.
Когато със червей споделяш съдбата,
от паяк очакваш утеха,
облечен си с паяжина, вместо със дреха,
а скъсана кърпа е завивката мека.
Когато дъски са матрака удобен,
пробитата тенджера-баня широка,
тогава мечтите са непозната теория,
надеждата- неоткрита планета.
Без шум, без притенции си благодарен за всичко
и нечия храчка ти става вечеря,
научаваш, от нищо - да бъдеш доволен,
едничкия въздух е само свободен.
Летящото време ти става приятел,
спира при тебе в ъгъла черен,
тогава неволно започваш да мислиш,
откриваш безжалостни истини,
макар прозаични.
С потребности чужди, как си живял,
за тях си се борил, дори и продал.
Изгубвайки себе си, своето аз,
очите затворени, с кеф си държал.
Когато живота те прати в най-тесния ъгъл,
откриваш, че всичко си има цена,
различна от тази, която си мерил с пари.
Откриваш, колко трудно са плаща греха
и сметката винаги идва сама.