Хайде, моля те, излъжи ме!
Сторѝ за мен
този мъничък грях.
Нали ти липсвах в онази зима,
в която мръзнеше
моят смях?
Нали и на теб ти беше студено
от мълчаливите ми ръце?
И са нозете ти изранени
от пътя, който
ще спре при мен?
Нали и ти, като мен, си чакал
две топли думи
и парещ дъх
да размразят оня лед по душата,
но не посмя
да ги кажеш пръв?
Хайде, моля те, излъжи ме!
... Ала ти
нелъжливо мълчиш.
И отдавна навън не е същата зима.
И е топло понякога.
Но от други очи…