автор: secret_rose

Когато
вечерите ухаят на лавандулова пара,
прясно изгладено
и на очила за поезия,
лунният сърп се е врязал в нощта
като мъжки ръце
и лаптопът се дави с поредните страници
мюррекеп
слизам долу до тъмните борови връхчета
и мечтая
за среща.

А пред мен е оглозган до костички
черният път
и не помни дори и звънче,
или глас
и копитце.