Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 56237 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви" | Вход | 6 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от leslieshay на 10.10.2017 @ 16:43:41 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали това си имала предвид, но като го прочетох, ми вдъхна едно усещане на уют, но и на самота. Което не задължително е лошо и не задължително е хубаво, но е подходящо време за създаване на красиви стихове :) |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.10.2017 @ 11:11:45 (Профил | Изпрати бележка) | Пътят на Аза е винаги единствен и пуст, "оглозган до костички" от странника пътник. Но чака да чуе, дори без никога до сега да е чул, онова "звънче, или глас и копитце".
Колко ли високо летиш, за да слезеш "долу до тъмните борови връхчета", момиче? Висините в душата ти приземяват дори природната посока "нагоре". Не мога да приема, че това е прозаичен опит за отхвърляне, по-скоро е поетично приласкаване на живота, открил ни се в прозаичната си поза.
Много стъкълца от поезия има в нарисуваната от теб витражна картина, Меги. |
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от secret_rose на 10.10.2017 @ 12:57:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | В Шехризар бях насадила цяла мъничка горичка и от втория етаж на моята къщица слизах долу при тези бебета - борчета :)))
Там беше прекрасно, прекрасно е да живееш дълги години в гората. Сега в милионния град съм изгубена.
Иначе там си живеех на една клонка на върха на най - високата топола и броях яйцата на бухалското семейство всяка сутрин, да не би вятърка да е пакостила и да е счупила някое :)
@--;-- |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.10.2017 @ 15:07:44 (Профил | Изпрати бележка) | В каква красота си била потопена, Меги! Дори сама си я отглеждала и си бдяла с птича загриженост за бъдещите бухалчета... Аз пък си имах едно дърво - кестен в градския парк в Ямбол и на знам защо си го бях присвоила, след като не бе садено от мен, откроявайки го сред останалите, защото наистина го чувствах по някакъв особен начин мое. Като застанех под него с вдигната глава към красивата му корона, то ме вземаше с клоните си нагоре към върха, връзваше ми слънчева люлка и ме люлкаше между мечтата и действителността... Но наесен винаги първо се обагряше в оранжево, а аз си мислех, че това се дължи на чувствителността му, прекопирана от мен така, като че ли то и аз бяхме близнаци...
Ех, Меги, отнесох се и аз по далечните мои спомени... Извини ме. |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от secret_rose на 10.10.2017 @ 17:21:45 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Обичах тихия живот сред природата и далече от хората... Зиме чакалите слизаха до вратата :))) а децата живееха сред животни и една дива, неописуема свобода. Имам цял роман за там, някой ден може да се реша да го издам. Още свикваме, от 3 години сме в цивилизацията и е трудно... |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.10.2017 @ 11:01:18 (Профил | Изпрати бележка) | Много е трудно да се преселиш от едната в другата крайност, да се адаптираш и да ти е хубаво според човешката ти необходимост на приспособяване. Ако имаш финансова възможност, не бави издаването на този роман за истинския живот, Меги. Ще има читатели, убедена съм в това. |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от secret_rose на 11.10.2017 @ 14:02:39 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Да, трудно е и трудно свикваме, но е необходимо... заради училищата, операта, заради толкова много неща :) Емили - малката ми дъщеричка - отказваше да говори и се плашеше от хората, но там при нас хора много нямаше :)))
Сега вече всичко е наред, но е толкова трудно да изоставиш пустите черни пътища и да се движиш между милиони автомобили. Шумът и тълпите ме убиват. |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.10.2017 @ 11:20:20 (Профил | Изпрати бележка) | Последните ти думи отекнаха в мен като някакъв вик, след който ми трябваше време да се съвзема... Не позволявай да ти действат така убийствено шума и тълпите. Изкуството спасява с всичките си форми, а ти имаш афинитет към него и лечебната му сила ще ти помогне. Искрено се надявам, Меги! Прегръщам антистресово и теб, и малката Емили! Обичта също лекува... |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от secret_rose на 12.10.2017 @ 11:44:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Човечетата сме приспособими... Не е истина, какво можем да издържим, изтърпим и дори да се интегрираме. Поставени в условия на война ставаме жилави до неузнаваемост :))) понеже за мен е война.
Къде ми останаха боровете и бухалите...
Много ми е приятно да си общувам с теб, Пастирче, думите ти - и в коментари, и в рими - са лековити @--;-- |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от elsion (negesta@gmail.com) на 08.10.2017 @ 17:41:49 (Профил | Изпрати бележка) | Прозаично друг път :) |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от elsion (negesta@gmail.com) на 08.10.2017 @ 18:09:46 (Профил | Изпрати бележка) | Направо си те представих с голямата четка и с артистични петънца от боя по носа :))
(Самотата придава на всяко платно деликатност... Самотата и празните пътища.) |
]
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от mariq-desislava на 08.10.2017 @ 16:24:40 (Профил | Изпрати бележка) | Мечтател е онзи, който намира пътя си при лунна светлина, а наказанието му е, че съзира зората преди останалите хора - тъй рече Оскар Уайлд.:)
Но тук има и бленуване по нещо непостижимо, много желано от теб.{} |
]
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 08.10.2017 @ 14:56:52 (Профил | Изпрати бележка) | ... и немеят всички посоки,
обходени, извървени и наши,
но вярвам, че някъде в тъмното
кима и невидимо мами ме
последното мое очакване...
|
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от secret_rose на 08.10.2017 @ 15:49:32 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Оглозгани са всички светове и няма капка живост по земята. Ела в безкрайната ми самота, да вкусиш белега на нищетата.
Безумно е човешкото сърце. "Надежда всяка тука оставете" е само сянка в моите ръце. Не давай, казват, перли... на свинете, и рози на магаретата - не.
Възхищавам се на силата ти. Може би ще дочакам ведри стихове от теб :)
|
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви от zebaitel на 08.10.2017 @ 08:21:54 (Профил | Изпрати бележка) | Братец Иванушка и сестра Альонушка... Сякаш носи такова тъжно и мило послание!!! |
] | |