автор: apostola

Прострял се между двете дати,
животът в шепите изстива.
И сред познати, непознати
така- със сЪлзи- си отива.

Във този интервал от дати
и много мъка се събира.
Че дните бИли са зъбати,
човек накрая го разбира.

И студ по пътя е събиран
в различни тръпнещи сезони.
Късмет по пътя е намиран
и в тихи гарови перони.

Но имало е и любови,
и силни трепети в сърцата.
Изгрявали надежди нови
с усмивки светли на лицата.

И пътят жизнен се простира
от датата до крайна дата.
Накрая всичко се събира
във рамката на два квадрата.