Глобално – някак е нормално.
Земята даже се затопля...
...а мен ми е тревожно-жално –
в съня си чувам тихи вопли;
души, като от Ада – стенат
и като плясък на камшици
злобеят думи заблудени
на земни, всякакви езици
изригват думи омерзени,
но с тях – Поезията гасне;
в замръзнало от злоба време
не знам кога ще стане ясно,
че няма обич да покълне
от семе в злобна кал посято –
какво очите ще напълни,
когато пусто е в душата
и няма смисъл да се влюбиш,
заченат в меркантилна злоба
... едно печелиш – друго губиш...
Ще носим ли парите в гроба?
Бой..Боев,
Ноември, 2017