автор: Angelche

Ти си неизгрялото ми слънце
останало в мъгли забулено,
ти капчица любов си, малко зрънце
намираш се в сърцето ми изгубено.
Ти си вятъра отвял мечтите
на една любов, така и неизречена,
ти лъч си светъл във очите,
а аз на мрак и тъмнина обречена.
Ти си целият ми свят – едничък,
завинаги останал недокоснат,
ти кораб си на моят бряг, самичък
отронен вик си ти - пропуснат.
Ти никога не си вървял до мен,
дори ръката ми не си държал,
сам Господ ден след ден
съдба за нас такава е избрал.