автор: Lycki

Та значи тъй!
Пияна пяна,
казваш
съм била...
И как?
Кога съм пила,
та не съм
разбрала?
Май нещо ми се губи
същността.
Защо понесена
в безкрая
душата чувствата
залага
и уж не иска
да се примирява
пък все е губеща
и няма,
а онзи тихия
копнеж,
самотен в дръзкия
летеж
до нея не достига..?
Стига!
Прав си!Прав...
че съм пияна пяна!
Дали е чрез
бедата
или чрез мъката
в душата,
пияна ставам
и се губя,
и от жажда
за любов
съм луда.
Но все се мята
притеснено
сърцето ми
в очакване
блажено...