 |  Във спомена съм още толкоз жив,
тъй както мраз по бузките пощипва.
Аз ли бях идиот тогава,
когато скитах по въздушната пързалка,
а майка ти намръщено ми каза:
Върви по покривите – мини оттука!
Обиден тръгвах,
катерех по въжето на улука
и чувах как се местят керемидите,
когато котките се любят.
Присядах гладен до комините
и вниквах в кървавите пръсти,
съчетани с обич за бисквитите…
а на себе си разправях:
Спокойно, пич –
това е само мъничка отсечка
от една посока права…
Публикувано от hixxtam на 02.10.2017 @ 17:19:09
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| " Рошаво и диво" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Рошаво и диво
от tearfly на 14.10.2017 @ 21:31:24
(Профил | Изпрати бележка) | Спомени на една бисквита разстояние и много отсечки.
Всичко е било и ще бъде там някъде - по покривите …
Смела еквилибристика, Даро! Кървавите пръсти го знаят :)
|
Re: Рошаво и диво
от daro на 15.10.2017 @ 06:45:56
(Профил | Изпрати бележка) | Добра среща, feaffy! :)
Навести ме спомена за един филм от детството ми - Кръвни братя. Та, искам да кажа, че пръстите ми още оттогава са извършили своето духовно съчетаване - венчавката по любов. Да, тогава, когато е трябвало, а не както е отредила културата ни. Ръцете ми знаят как се обича... и не се пестят, когато сърцето ме призовава!
И ще ти призная нещо: работното заглавие беше - Първата ми сватба - но реших, че Рошаво и диво, повече му отива. :)
Пожелавам ти, лежерен ден!
А аз отивам да катеря виа ферата "Куклата", срещу хижа Мальовица... и със сигурност, пръстите ми отново ще се слепят с кръвчица.
До нови срещи! :)
...(.) |
]
Re: Рошаво и диво
от libra на 10.10.2017 @ 21:31:26
(Профил | Изпрати бележка) | ей така се става алпинист :) по покривите и въжето на улука, и животът те моделира без да усетиш..
:) |
Re: Рошаво и диво
от daro на 11.10.2017 @ 09:29:17
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Ил! :)
Още в детството си, някак си съм усетил, че така трябва - "една посока права" - тя е благоволение и е без прекъсване.
духът посока да бележи - любовта да ни укрепва в сила
(а дали ще се катерим въздушно, дали ще строим парапети за хора в неволя, дали ще скитаме из ширините или ще се гмуркаме в глъбините...
е въпрос на индивидуални особености и предназначение) ;)
Светли и добри дни! :)
...(.)
|
]
Re: Рошаво и диво
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 03.10.2017 @ 14:22:25
(Профил | Изпрати бележка) | Наистина е стойностна поезия, Даро!
Умееш да ме накараш да видя невидимото, браво! |
Re: Рошаво и диво
от daro на 03.10.2017 @ 17:36:10
(Профил | Изпрати бележка) | Както казва един мой приятел: Знам, че не е вярно, но ми е приятно да го чуя. ;)
Благодар... Лео!
А сега сериозно.
Изборът ми да публикуван това стихо в "Други", вече предполага каква е самооценката ми. Обаче, то ми е скъпо поради няколко причини, които ще ти споделя.
Оставих го умишлено така - с нарушен ритъм, малко грапаво, пречупено... рошаво и диво, за да предаде онзи, малко хашлашки привкус от детството ми. Да... да се види и раната в душата, и белега по веждата, както и тази по коляното. Но се постарах да запазя лаконичния изказ, да не го натоварвам с излишни изглаждащи ритъма думи, за да остане силата на образите, ударното внушение от едно поомърсено, охлузено детство, което никога не е губило надежда, че посоката му е правилна(права). Предпочитам да остойностявам болките си, отколкото да ги изплаквам. Не, че не съм опитвал и това, но другаде поставям акцентите - това е въпрос на авторова преценка. Ами така е - обичам си ги! :)
Ето, това имах предвид в миналите си коментари - това което ще прочетете тук, е само ваша привилегия, защото тези лични откровения, няма да ги споделям в срещите ми с почитатели. На представянията ми, представям само творчеството си... и нищо от себе си.
До нови срещи, приятелю! :)
...(.)
|
]
Re: Рошаво и диво
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 04.10.2017 @ 15:45:28
(Профил | Изпрати бележка) | Надявах се, на един такъв обстоен и стойностен отговор. Аз не мога да заглаждам ръбовете, да шлайфам думите и да пиша като теб и добрите поети. Затова не се наричам така. Наистина е благословен тоя, който го може. А ние, останалите само си говорим, понякога кажем нещо хубаво и стойностно, повечето пъти пелтечим несвързано за неща, които искаме да изкрещим.
До скоро... |
]
Re: Рошаво и диво
от daro на 09.10.2017 @ 10:16:07
(Профил | Изпрати бележка) | | До скоро... требе да се бачка. :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 809
ХуЛитери: 3
Всичко: 812
Онлайн сега:
