автор: secret_rose

Жалейно бе морето тази нощ,
досущ дантела в плитка на вдовица..
Сърцето ми, като изгубен грош
претърколи небето между птиците.
Но грошовете падат като град,
по - тежки и от камък са, когато
гнездят в недоизмислен звездопад
и слънце, отразено под водата.
Ще кажеш днес - мечтателка е тя.
А аз ще замълча. И ще отмина.
Ще дойде ден и утро ще родя,
в което да откупя и двамина ни.
Ръждата ми ще зазлати поле -
досущ невеста, румена и бяла,
и нашето изстрадано море
ще звънне:
грош, в хазната на раздялата.