автор: _katerina_

„ Край къщата море се плиска -
море от летен въздух...”
Емили Дикинсън

Проскърцват лодки на брега
и гълъб бял над утрото лети.
В морето лятно вгледани,
пробойните ни кой ще залепи?
Небето е надвиснала камбана,
която вятърът безумно бие.
Душата ни е къща издълбана
в калта от Божие вселюбие.
Залутани във сложни лабиринти,
забравяме да търсим опрощение.
Поклонници на грешни абсолюти,
пред вещ и власт благоговеем.
А обичта е слънцето в сърцата,
в самотните ни къщи на брега,
с море от лято засияло
и всяка капка е с нега.
Събличам грешната си риза,
смирено в храма се пречиствам.
Край къщата море заслиза
и слънцето любов разлисти.